Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Въздушен легион, достоен противник на Железни зъби. Крочанките най-сетне се завръщаха.
82
Всяка крочанка, способна да яхне метла и боравеща умело с меча си, бе тръгнала с тях.
Дни наред летяха неуморно на север - първо през вътрешността на планината, после ниско над Оуквалд и накрая в широк кръг около моратската войска, за да не ги забележат.
И докато с Тринайсетте стояха върху крепостните стени на града, а крочанките прелитаха над тях, заемайки всички освободени места по парапетите на двореца, Манон още не можеше да повярва, че са успели.
И то на часа.
През целия им полет на север нови и нови крочанки се присъединяваха към редиците им. Сякаш короната от звезди на главата на Манон беше магнит, който ги привличаше към нея.
С всеки километър още и още вещици се появяваха от облаците, планините, горите. Млади и стари, с помъдрели или лудешки очи.
Накрая зад Манон и Тринайсетте летеше петхиляден легион.
- Спряха напълно - пророни пресекливо хамелеонката до Едион, сочейки към бойното поле.
Моратската армия в далечината бе преустановила марша си.
Изведнъж. Като че възпряна от колебание и шок.
- Баба ти е с тях - подшушна Астерин на Манон. - Усещам я.
- Знам. - Манон се обърна към младия принц генерал. - Ние ще поемем Железни зъби.
Тюркоазените му очи бяха ярки като слънчевия ден, когато той махна към полето.
- Заповядайте!
Манон кривна уста в половинчата усмивка и посочи с брадичка към Тринайсетте.
- Ще се бием по парапетите на двореца. Оставям една от подчинените си при вас, за да изпращате по нея послания, ако се наложи.
Тя кимна на Веста и червенокосата вещица не помръдна от мястото си, когато другите се отправиха към величествения дворец. Манон не бе виждала друг като него - дори рухналата стъклена грамада в Рифтхолд бледнееше на неговия фон.
Тя се усмихна с пределно широка усмивка на стареца, който ѝ бе изсъскал.
- Няма нужда да ми благодариш - подхвърли, а после дръпна поводите на Абраксос и излетя.
***
Воините на Морат изцяло бяха възпрели набега си.
Явно преразглеждаха стратегията си заради неочакваната поява на крочанките от мъглата на легендите. Защото излизаше, че не са изчезнал вид, както всички предполагаха.
Прекъснатата атака поне даваше възможност на Манон и армията ѝ да си поемат дъх.
И цяла нощ за сън, макар и неспокоен. След като стана ясно, че Морат няма да ги довърши на същия ден, простосмъртните военачалници я поканиха на вечеря.
Пет хиляди крочанки нямаше да спечелят войната. Нямаше да възпрат стохилядна войска. Но поне можеха да отблъснат легионите на Железни зъби - да не им позволят да опустошат града и да пуснат през портите демонските пълчища.
Да ги задържат, докато не се случеше някое малко чудо. Но Манон не посмя да попита какво чудо биха могли да очакват, а простосмъртните не повдигнаха сами въпроса.
Дали портите и крепостните стени на града щяха да устоят на многолюдната армия? Навярно.
Но не и с помощта на оцелялата вещерска кула. Манон не се и съмняваше, че в момента я поправяха, снабдяваха я с нов уивърн. Може би затова бяха спрели - за да изчакат кулата, с която възнамеряваха да изпратят крочанките обратно в забвение.
Само зората щеше да покаже какво са намислили Железни зъби. Какво са постигнали през нощта.
Манон и Тринайсетте организираха крочанките часове наред заедно с Бронуен и Гленис. Разпределяха ги по фланговете на Железни зъби съобразно познанията на Манон за обичайните формации на врага.
Тя самата бе създала тези формации. Защото някога трябваше да ги предвожда.
След като приключиха с тази задача и със срещата с простосмъртните военачалници, все така мрачни, но поне изтикали паниката встрани, Манон и Тринайсетте си намериха стая, в която да поспят.
В голямото пространство горяха няколко свещи, ала нямаше нито една мебел. Налагаше се да спят на шалтетата си. Манон се помъчи да не се вглежда твърде дълго в своето, да не обръща внимание на мириса по него, избледнял с всеки километър на север.
Не си позволи да мисли къде е Дориан, какво прави.
Защото се боеше, че подобни размишления можеха да я изпратят обратно на юг, чак до Морат.
Тя седна върху шалтето си, разгърнато в смътно осветената стая, и заобиколена от Тринайсетте, се заслуша в суматохата, обзела двореца.
Това място беше същинска гробница, обитавана от призрака на някогашните му богатства. Манон се питаше как ли бе изглеждала някога стаята - дали бе служила за срещи, за спане, за кабинет... Вече по нищо не си личеше.