Кралство на пепелта

- Е?

Върнън допи бирата си.

- Не знам дали е имал друг, освен онзи в ръката на Калтейн. - Има.

- Е, като че ли стана ясно, че не знам къде е. Известно ми е само за онзи, който лукавата ми племенница открадна.

Елин се сдържа да не стисне зъби. Майев и Ераван обединени. А не се знаеше къде са Дориан и Манон с другите два ключа.

Тя не обърна внимание на стените, които сякаш започваха да я притискат от всички страни; на студената пот, избила по гърба ѝ.

- Майев защо е потърсила съюз с Ераван?

- Не присъствах на разговора им. Веднага ме изпратиха тук. - В очите му проблесна раздразнение. - Но Майев има... влияние върху Ераван.

- Какво е станало с вещиците от Железни зъби, разпределени тук, в падината?

- Призоваха ги на север. Към Терасен. Получиха заповед да обединят сили с легиона, който вече летял натам, след като разгромил армията при границата, после и при Перант.

О, богове! Наложи ѝ се да впрегне цялото си обучение, за да надвие грохота в главата си.

- Към Оринт се е отправила стохилядна войска - изкикоти се Върнън. - Ще смогнеш ли да я възпреш с огъня си?

Елин сложи ръка върху дръжката на Голдрин. Сърцето ѝ препускаше диво.

- На какво разстояние са от града?

Той сви рамене.

- Когато легионът на Железни зъби тръгна оттук, вече бяха на няколко дни път.

Елин претегли километрите, терена, числеността на собствената им армия. Чакаха ги най-малко две седмици път - ако климатът не ги възпрепятстваше. Две седмици път през гъста гора и вражески земи.

Нямаше как да стигнат навреме.

- Ще се присъединят ли към тях Майев и Ераван?

- Да, допускам. По неясни за мен причини не към първата група, но ще тръгнат към Оринт. И там ще се сражават срещу вас.

Устата ѝ пресъхна и тя стана.

Върнън свъси вежди.

- Няма ли да попиташ за уязвимите места на Ераван, дали не ви е подготвил изненади?

- Научих всичко необходимо. - Тя кимна на Фенрис и Гавриел. Фенрис отиде да отвори вратата, а Гавриел се зае отново да затяга веригите на Върнън към стола, а ръцете му - към страничните облегалки.

- Няма ли да ме освободиш? - настоя Върнън. - Изпълних своята част от уговорката.

Веднага щом стъпи в коридора, Елин съзря яростта в очите на Лоркан. Чул бе всичко - включително клетвата ѝ да не убиват Върнън.

Тя хвърли на Върнън крива усмивка през рамо.

- Не съм казвала, че ще те освободим.

Той застина.

Елин сви рамене.

- А и казах, че никой от нас няма да те убие. Няма да сме виновни ние, ако не успееш да се измъкнеш от оковите, нали така?

Той пребледня.

Елин процеди ТИХО:

- Държал си приятелката ми окована и под ключ в онази кула цели десет години. Да проверим на теб дали ще ти хареса. - Усмивката ѝ стана свирепа. - Макар че, след като се погрижим за треньорите на уивърни, май няма да има кой да ти носи храна. И вода. Да чува писъците ти. Така че едва ли ще преживееш десет години. Да кажем два дни? Три?

- Моля те! - поде Върнън, когато Гавриел хвана дръжката на вратата, готов да го затвори в стаята завинаги.

- Мериън спаси живота ми - каза Елин, като го погледна в очите. - А ти на драго сърце се преклони пред убиеца ѝ. Нищо чудно дори да си казал на краля на Адарлан къде да ни открие. Всички нас.