Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Благодаря.
Старецът махна с ръка и продължи да чете листовете върху бюрото си - въпреки че очите му не сновяха по страниците.
***
Назъбените парапети по крепостните стени на града бяха препълнени с войници, наблюдаващи с каменни лица прииждащата сила.
Още не бяха поправили вещерската кула, слава на боговете! Но дори от такова разстояние Едион виждаше как войниците се трудят върху повреденото ѝ колело. Ала без уивърн, който да заеме мястото на поваления вчера, нямаше да я подкарат скоро.
Това обаче нямаше да ги улесни особено в днешната битка. Не, днешната битка щеше да е кървава баня.
- Ще навлязат в обсега на стрелците до около час - докладва Елган.
Заповедта на Дароу явно не струваше и пукната пара. Килиан си оставаше генерал, да, но всеки доклад, който получаваше, стигаше и до Едион.
- Напомни им да се прицелват добре. Да си избират мишени. Воините от Гибелния легион го знаеха и без да им се казва.
Останалите обаче... бяха се доказали в последните битки, но едно напомняне нямаше да им навреди.
Елган тръгна към онази част от стената, на която Рен и елфическите благородници бяха избрали да разположат стрелците си. Срещу стохилядна армия можеха да се надяват само да поразредят редиците ѝ, но да позволят на врага да атакува стените невъзпрепятствано - определено щеше да е глупаво. Пък и така щяха да пречупят духа на войниците още преди краят да е настъпил.
- Какво е това? - посочи към хоризонта Рен.
Явно имаше нечовешки остро зрение, защото Едион виждаше единствено петънце.
След миг тъмната точка започна да приема форма, издигайки се в синьото небе.
Летеше към тях.
- Илкени? - предположи Рен, покрил притворените си очи с длан заради силното слънце.
- Прекалено е голямо - прошепна Едион.
С всяка секунда петното над многолюдната вражеска армия се избистряше. Нарастваше.
- Уивърни - отсъди Едион със свит от ужас стомах.
Въздушният легион на Железни зъби най-сетне ги застигаше.
- О, богове! - пророни Рен.
Срещу земна обсада Оринт можеше и да устои известно време - няколко дни или седмици, но все пак можеше да устои.
Но с онези хиляда вещици от Железни зъби, полетели към тях на уивърните си... Врагът не се нуждаеше от пъклените си кули, за да опустоши града, двореца. Да разбие портата и крепостните стени и да пусне моратската паплач вътре.
Войниците започнаха да забелязват уивърните. Разнесоха се писъци. От парапетите. От двореца зад тях.
Обсадата дори нямаше да се превърне в обсада.
Всичко щеше да свърши същия ден. Едва за броени часове.
Препускащи стъпки спряха внезапно и Лизандра изрече задъхано:
- Кажи ми какво да направя, къде да отида. - Смарагдовите ѝ очи бяха изцъклени от ужас. Безпомощен ужас и отчаяние. - Мога да се преобразя в уивърн, да опитам да ги задържа...
- Това са около хиляда вещици - каза Едион и собственият му глас прозвуча някак кухо в ушите му. Страхът ѝ пробуди нещо рязко и опасно в него, но той се възпря да не посегне към нея. - Никой нищо не може да направи.
Няколко десетки вещици от Железни зъби бяха разгромили Рифтхолд за броени часове.
А този легион...
Едион се съсредоточи върху дишането си и задържа главата си гордо вдигната, когато войниците лека-полека заотстъпваха от постовете си по парапетите.
Недопустимо.
- ОСТАНЕТЕ ПО МЕСТАТА СИ! - изрева той. - ДРЪЖТЕ ФРОНТА И НЕ ОТСТЪПВАЙТЕ!
Свирепата му заповед усмири онези, които изглеждаха готови да побягнат. Но не повлия на разтрепераните мечове, мириса на страх.
Едион се обърна към Лизандра и Рен.
- Качете огнените копия на Ролф по най-високите кули и сгради. Да проверим дали е възможно да сваляме вещиците с тях.
Рен се поколеба и Едион му изръмжа:
- Веднага!
Рен хукна към Господаря на пиратите, застанал редом с мисенианците си.
- Безпредметно е, нали? - прошушна Лизандра.
Едион просто нареди:
- Вземи Еванджелин и бягайте. От най-долния етаж на двореца започва малък тунел, водещ към планината. Вземи я и бягайте!
Тя поклати глава.
- Какъв е смисълът? Морат така или иначе ще ни избие всичките.
Командирите му препускаха към него и Едион за пръв път видя искрен страх в очите на Гибелния легион. Дори в тези на Елган.
Въпреки това вниманието му остана приковано върху Лизандра.
- Моля те! Умолявам те! Умолявам те, Лизандра! Върви!
Тя вирна брадичка.
- Не караш съюзниците ни да бягат.