Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Защото не съм влюбен в съюзниците ни.
Лизандра примигна смаяно.
Сетне лицето ѝ сякаш се сгърчи, а Едион продължи да я гледа без нито капчица съжаление за изречените думи. Изпитваше единствено страх заради черното пълчище, полетяло в спретната формация над необятната вражеска армия. Страх заради зверствата, които вещерският легион щеше да причини на нея и Еванджелин.
- Трябваше да ти го призная - каза той с пресекващ глас. - Трябваше да ти го повтарям всеки ден, откакто го осъзнах още преди месеци.
Лизандра заплака и той избърса сълзите ѝ.
Пребледнели и задъхани, командирите му го достигнаха.
- Чакаме заповеди, генерале.
Той не си даде труда да им напомня, че не е генерал. След няколко часа и бездруго нямаше да е от значение как са го наричали.
Лизандра остана до него. Не побягна.
- Моля те! - повтори ѝ Едион.
Тя просто преплете пръсти с неговите в притихнал отговор. Като предизвикателство.
Сърцето му се пропука от отказа ѝ. От допира с разтрепераната ѝ, студена ръка.
Той стисна силно пръстите ѝ и не ги пусна дори като се обърна към командирите си.
- Ще...
- Уивърни от север!
Предупредителният вик отекна по парапетите. Едион и Лизандра се завъртяха с приведени глави към враговете, нападащи ги в гръб.
Тринайсет уивърна летяха стремглаво откъм Еленови рога, спускайки се към крепостните стени.
И докато се насочваха към Оринт, докато хора и войници бягаха с писъци от тях, слънцето озари по-дребния уивърн, предвождащ атаката.
Озари крилата му като от живо сребро.
Едион познаваше този уивърн. Познаваше белокосата му ездачка.
- НЕ СТРЕЛЯЙТЕ! - кресна надолу по редиците.
Командирите му разгласиха заповедта и всички обтегнати тетиви се отпуснаха.
- Това са... - подхвана Лизандра, пусна ръката му и стори крачка напред леко зашеметена. - Това са...
Войниците още се отдръпваха от парапетите, когато Манон Черноклюна и Тринайсетте накацаха по тях - точно пред Едион и Лизандра.
Това не беше същата вещица, която бе съзрял на плажа в Ейлве.
Когато му се усмихна мрачно, по лицето ѝ нямаше и следа от онова хладнокръвно, причудливо същество. Нито по лицето ѝ, нито по изящната корона от звезди на главата ѝ.
Корона от звезди.
За последната крочанска кралица.
Някой ги наближи задъхано и Едион извърна очи от Манон Черноклюна. Дароу крачеше припряно по стената, вторачен смаяно във вещицата, яхнала уивърн, в Едион, който не стреляше по нея - очевидно я имаше за вражески пратеник, дошъл да води преговори преди началото на клането.
- Няма да се предадем! - изплю Дароу.
Астерин Черноклюна, чийто син уивърн бе кацнал до този на Манон, се изсмя гърлено.
Манон му се усмихна хладно.
- Точно това идваме да обезпечим, простосмъртни.
- Тогава защо те изпраща господарят ти? - изсъска ѝ Дароу. Астерин се изсмя отново.
- Нямаме господар - каза Манон Черноклюна с глас на истинска кралица и лъснали златисти очи. - Идваме в чест на приятел.
Дориан го нямаше сред Тринайсетте, но Едион бе в такова изумление, че не намери думи да попита за него.
- Идваме - продължи Манон с достатъчно висок глас, че да я чуят всички по парапетите, - за да изпълним обещанието си към Елин Галантиус. Да се борим за онова, което тя ни обеща.
- И какво е то? - поинтересува се Дароу тихо.
Манон се усмихна.
- По-добър свят.
Дароу отстъпи назад. Сякаш не можеше да повярва на очите и ушите си, на вещицата, дошла да ги защити от смъртоносния легион.
Манон просто върна поглед към Едион, без да сваля усмивката от лицето си.
- Преди много време крочанките се биха рамо до рамо с Терасен, за да се отблагодарят на елфическия крал Бранън, че им даде земя, която да нарекат свой дом. Векове наред бяхме най-близките ви съюзници и приятели. - Короната от звезди искреше ярко върху главата ѝ. - Чухме зова ви за помощ. - Лизандра зарида. - И се отзовахме.
- Колко сте? - промълви Едион, оглеждайки небето, планината. - Колко сте?
Гордост и благоговение превзеха лицето на вещерската кралица и дори нейните златисти очи се навлажниха, когато посочи към Еленови рога.
- Виж сам.
В този миг вещиците изникнаха между върховете.
Изпълниха северното небе с разпилени от вятъра червени пелерини. Бяха толкова много, че не можеше да ги преброи - нито мечовете, лъковете и другите оръжия, които носеха на гърбовете си. Метлите им летяха стремително напред.
Хиляди. Хиляди се спускаха към Оринт. Прелитаха над града. Войниците му наблюдаваха смаяно потока от вещици в червено, нетрепващи дори от вражеските сили, обгърнали хоризонта. Една по една те накацаха по опразнените парапети.