Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Ричард знаеше, че е свързано.
Не му се вярваше да е съвпадение това, че момчето е казало изречение от книгата, която съдържаше друго изречение, казано му от старицата. Знаеше, че е изключено нещата да са свързани случайно. Спомняше си изненадата, изписана на лицето на старата жена, докато му предсказваше бъдещето, че покривът ще се срине, сякаш не това бе възнамерявала да му каже.
Ричард бе научил, че дарбата му често се проявява по уникални начини. Някои текстове го наричаха „камък в езерото“, тъй като той беше центърът във вълничките на събитията. Инциденти, които отначало изглеждаха като случайни събития, често се оказваха елементи, някак си привлечени към него или привличащи вниманието му посредством дарбата му, посредством вълничките, които създаваше около себе си. Тези събития на пръв поглед изглеждаха случайни съвпадения, докато не се загледаше по-надълбоко.
Или докато небето не се сринеше отгоре му.
Сега вече знаеше със сигурност, че не може да допусне тази лъжа и да остави събитията да му се изплъзнат. Трябваше да разрови по-навътре.
Въздъхна дълбоко.
— Добре. Няма какво да сторим за момента. Да не изнервяме хората, като ги караме да си мислят, че нещо не е наред.
— Не сме сигурни, че има нещо не наред — напомни му Зед. Ричард не искаше да спори по въпроса.
— Надявам се да си прав.
— Предвид механизма на действие на пророчествата — напомни Натан на Зед, — твърде вероятно е всички тези неща да са свързани по някакъв начин.
Лицето на Зед се изкриви в кисела гримаса, но магьосникът се въздържа от мнение.
Ричард почука с показалец по ефеса на меча си, докато набързо превърташе събитията в главата си. Не можа да намери никаква връзка между трите. Въображението му не роди нищо.
Не може да е вярно, даде си сметка. Това, дето тъмнината търсела нещо, би могло да е свързано с усещането на Кара, че някой надзърта в стаята й през нощта — в тъмнината.
Обърна се към Натан.
— Нали каза, че имало някаква жена, която работела в Двореца и от време на време получавала предзнаменования.
— Да, работи в кухнята, обикновено помага в рязането на продуктите, нужни на готвачите, но когато в Двореца се съберат повече хора, върши и други неща. Всъщност вероятно би трябвало да е сред тези с подносите и сините роби. — Огледа се, като се опита да не изглежда твърде любопитен. — В момента не я виждам обаче.
— Спомена и друга жена, Лорета, ако съм запомнил правилно, която притежавала определени способности. Дето искала да ме види, защото имала да ми казва нещо, някакъв вид предсказание.
Натан кимна.
— Да.
— Веднага щом успея да се измъкна от тук, искам да ме заведеш при нея.
— Ричард, ще те заведа, разбира се, но едва ли е нещо важно. Обикновено се оказва, че нещата не са каквито изглеждат. Хората често вярват, че най-ежедневни и невинни събития могат да се окажат изпълнени с мрачно предзнаменование. Най-често няма скрит смисъл.
— Не бих имал нищо против — пророни Ричард, като продължаваше да оглежда хората. — Значи няма за какво да се тревожа.
— Да, няма. — Натан посочи стената зад тях. — Близо до кухните сме. Лорета работи за един месар, който участва в набавянето на доставките за специални случаи като празненството днес и венчавката. Не е далеч. Когато решиш да се поразходиш, може да отидем да я видим.
— Засега да се връщаме при гостите — кимна Ричард.
Девета глава
РИЧАРД СЕ ВЪРНА при очакващата го групичка официални лица, кметове, регенти, представители и дори неколцина крале и кралици на някои от страните, които бяха съставлявали Средната земя, преди всички да се влеят в Д’Харанската империя. Когато Зед и Калан отидоха с него, Натан пъхна книгата под мишница, ухили се широко и закрачи.
Натан, който беше единственият жив Пророк, при това представител на династията Рал, бе добре познат на всички в Двореца. Това, както и цветистият му вид го превръщаха в един вид забележителност. Обличаше се пищно, с богата на набори и дипли риза и модно зелено наметало. Златната ножница и ефесът на меча, полюшващи се на хълбока му, лъщяха в изящна украса.
Ричард си помисли, че за магьосник със способностите на Натан да носи меч е все едно морско свинче да се опитва да се защитава с клечка за зъби. Натан твърдеше, че мечът му придава „елегантност“. Погледите, които получаваше, му доставяха удоволствие, обикновено ги приемаше с широка усмивка и ако идеха от жена, с дълбок поклон. Жените в повечето случаи се изчервяваха и отвръщаха на усмивката му.
Макар да наближаваше хиляда години, Натан често подхождаше към живота с радостта и учудването на дете. Имаше заразителен характер, който привличаше хората към него.