Смърт заради смъртта

От вълнение и гняв той започна да заеква и все не можеше и не можеше да подбере нужните думи.

— В никакъв случай, Павел Викторович. Само искам да ви покажа, че отговаряйки на въпросите ми, вие предварително вкарвате спомените си в определени рамки. Аз ви питам „С кого?“, а вие веднага рисувате във въображението си образ на злодей в дрипи или на шпионин с тъмни очила и като не намирате такъв, смело ми отговаряте: „С никого.“ Това е неправилно. В най-лошия случай трябва да ми отговорите: „С никого, освен…“, а в най-добрия — просто да ми изброите тези „освен“. Разбрахте ли сега? Нека забравим всичко дотук и да започнем отначало. И не се опитвайте да оценявате всеки човек, за когото си спомняте, преди да ми отговорите. Позволете ми да го направя аз. И тъй, Олга Михайловна…

След няколко минути тя колебливо каза:

— Може би лекарката. Една очна лекарка. Дима е силно късоглед и когато го заведох на преглед, лекарката попита дали аз не съм късогледа. Разбрах, че трябва да отговоря не за себе си, а за Верочка, тя имаше чудесно зрение и аз смело казах, че не съм късогледа. Тогава тя попита за баща му. А аз нищо не знам за него. Тя явно забеляза, че се смутих, каза на Дима да излезе и направо ме попита: „Бащата на момчето не му ли е роден?“ Наложи се да призная, не можех да рискувам здравето на детето. Ако скриех и кажех, че баща му си му е роден баща и няма никакво късогледство, или обратното — че има, и лекарката му сложеше диагноза за някаква несъществуваща болест, можеше да изтървем истинското заболяване.

— Много добре — зарадва се Миша. — Ето виждате ли как тръгва работата, когато човек не се оковава в предварително поставени рамки. Кога се случи това?

— Преди около три години. Да, точно така, Димочка беше на дванайсет.

Миша си записа номера на поликлиниката и името на лекарката.

— Хайде да помислим още — помоли той. — Още едно малко усилие и ще приключим за днес.

Но този ден те не си спомниха нищо друго. Когато вратата се затвори след Красникови, Олшански приветливо се усмихна на Миша.

— Ей, браво на тебе, старши лейтенант, просто ти се любувах, като гледах как работиш. Ставаш за следовател, не просто за оперативен работник. Защо не си смениш квалификацията, а? Почакай десет минутки, сега ще издам постановление за изземане на медицинския картон и ще отидем в поликлиниката да си поговорим с тази очна лекарка.

След един час те вече влизаха в просторния вестибюл на детската поликлиника. За мъчителните си усилия преди обяд бяха възнаградени с обстоятелството, че лекарката Перцова, която им трябваше, беше на смяна.