Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
До смъртта му не го споходили никакви други неприятности. Вярно, казали свидетелите, няколко дена преди да загине настроението му рязко се подобрило и веднъж той казал в присъствието на жена си:
— Няма страшно, дори когато късметът спи, майсторлъкът е на поста си, него човек не може да пропие. А пък събуди ли се той — можете да си представите!
Явно той отново си е опитал силите и както се оказало — имал успех. Но не беше ясно следното: за всичките му отблъскващи сделки и афери задължително е знаел някой — или жена му, или любовница, или колеги от службата. Друг е въпросът, че те не разбирали доколко отвратително и противозаконно било онова, което вършел. А самият Галактионов ни най-малко не се срамувал от дейността си и никога не криел мнението си, че е грехота да не се възползваш от чуждата глупост или доверчивост и ако не го прави, ще престане да уважава себе си. Ала за последния му успех — ако изобщо го е имало, а не е плод на разпаленото въображение на Анастасия Каменская, кой знае защо, никой нищо не знае.
Интересно, защо? Какво толкова особено има в него?
Той погледна с неприязън събеседника си. Да, хората го дразнеха, но подобна формулировка беше прекалено обща. Не го дразнеха само хората от славянски тип. Докато всички останали — например азиатци, негри, кавказци, го караха да потреперва от отвращение. Не можеше да понася неправилен говор, гадеше му се дори от най-слаб акцент. Не можеше да гледа спокойно неславянски лица. Боже мой, колко само ги мразеше!
— Колко изпитания трябва да проведете? — попита го събеседникът му.
— Най-много три — отговори той, като се стараеше гласът му да не го издаде, че вътре в него всичко кипи. — След всяко изпитание — приблизително две седмици проверки, после ново изпитание, и така нататък. Всичко около шест-седем седмици. Много зависи от изпитвания материал — понякога не успяваме да съберем наведнъж нужното количество.
— Вероятно бихме могли да помогнем? — попита кавказецът.
— Не е необходимо — сухо отсече той. — Приборът е наша грижа, вашата грижа са парите. Гответе договорената сума, след месец и половина приборът ще бъде готов.
— В коя банка трябва да преведем парите?
— Бих предпочел в брой.
— Но това е много по-сложно — възрази кавказецът. — Да пренасяме такава сума през зона на военни действия… Рискът е голям.
— Това не ме интересува — студено го прекъсна той. — Вие получавате прибора, а аз — цялата сума в брой. Разбрахте ли ме? Цялата сума. В брой! — натърти.
— Но защо? — не млъкваше кавказецът. — На самия вас ще ви е трудно да ги изнесете в чужбина. А така ще си стоят в някоя швейцарска банка и ще ви чакат. Лошо ли е?
— Това не е ваша работа — злобно отвърна той. — Не смятам да заминавам за чужбина и не ми е притрябвала дрисливата ви швейцарска банка. Искам ги в брой тук. Инак няма да получите прибора.
— Е, какво да се прави, сега вие диктувате условията си — въздъхна кавказецът. — Руските войски още дълго ще се намират на наша територия. Изгубихме първия рунд, но втория искаме да спечелим. И за тази цел сме готови на всичко. Вашият прибор ни е много необходим, тъй че вие, разбира се, ще получите парите си в брой.
— Това исках да чуя — миролюбиво се усмихна той, като едва сдържаше желанието си да стисне събеседника си за гърлото и да го удуши.
Трета глава
Миша Доценко седеше в кабинета на Олшански и вече кой ли час поред работеше със съпрузите Красникови, като се опитваше да им помогне да си спомнят дали не са казвали на някого, че синът им Дима не им е роден син. Самият Константин Михайлович беше отстъпил стола си на Михаил, седеше в ъгъла и с интерес наблюдаваше колко майсторски върши работата си младият оперативен работник. Миша специално задълбочено се бе занимавал с проблемите на паметта и мнемотехниката и умееше да прави това, което в криминалистиката се нарича „пробуждане на асоциативните връзки“. С други думи, ако човек има какво да си спомни и няма какво да крие, под внимателното ръководство на старши лейтенант Доценко той непременно ще си го спомни.