Островът на изгубените [bg]

- Отивам на купон - отвърна Мал.

Злодеида въздъхна с подчертано разочарование.

- Мал, какво съм ти казвала за празненствата?

- Не отивам да се забавлявам, майко. Отивам, за да стъжня живота на някого другиго.

На езика й беше да сподели с майка си цялата операция Да се справим с Иви, иначе ще видите вие, но се сдържа. Щеше да й разкаже всичко, когато операцията завършеше благополучно, за да не рискува да я разочарова за пореден път. Злодеида не пропускаше случай да напомни на Мал, че понякога не е достатъчно зла, за да е достойна да й бъде дъщеря. „На твоята възраст проклинах цели кралства" беше изявление, което Мал често чуваше, докато растеше.

- Значи ще стъжниш живота на някого другиго, така ли? - изгука майка й.

- Направо ще я побъркам - увери я Мал.

По тънките червени устни на Злодеида пропълзя усмивка. Тя прекоси стаята и застана пред дъщеря си, после протегна ръка и прекара дълъг червен нокът по бузата й.

- Лошо момиче - каза тя.

Мал можеше да се закълне, че в ледените й зелени очи проблесна гордост.

Мал се върна към настоящия момент точно когато групата приключи с изпълнението на някакво пънк парче с много удряне на цимбали и барабани. Антъни все още стоеше и я гледаше.

- Та защо не танцуваш?

„Защото нямам време да танцувам, когато трябва да изпълнявам пъклени кроежи", искаше да му каже Мал. „Кроежи, които ще накарат майка ми най-сетне да се гордее с мен".

Тя вирна нос.

- Не ми трябва причина.

- Вярно. Но това не значи, че няма причина.

Това я изненада, защото беше вярно.

Тъй като наистина имаше причина, и то много сериозна - да стои настрана от всякакви действия, които приличат или могат да доведат до романтика. Липсващият й баща. Познат и като Онзи-Чието-Име-Не-Се-Споменава-Пред-Злодеида.

Антъни я бе изненадал. Мал му го признаваше. Ала вместо да си признае на глас, тя го изгледа кръвнишки. После го изгледа още по-кръвнишки, за всеки случай.

- Може би просто предпочитам да съм сама.

„Защото може би толкова ми е омръзнало майка ми да ме гледа сякаш съм слабачка само защото съм родена след момент, в който самата тя е проявила слабост.

Защото може би имам нужда да й покажа, че съм достатъчно силна и достатъчно зла, и да й докажа, че не приличам на слабия си човешки баща.

Че мога да стана като нея.

Може би не искам да танцувам, защото не искам да проявявам никаква човешка черта".

- Не може това да е причината - каза Антъни и изтупа няколко невидими прашинки от мантото си. Гласът му беше необичайно нисък и приятен, което отново накара Мал да си припомни красивия принц край езерото. Само дето Антъни не беше толкова красив, колкото момчето в съня й, макар тя да не мислеше за него като за красив. Не че изобщо мислеше за него.