![Конан Непобедимия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/1/konan-nepobedimiya-bg-download.jpg)
Конан Непобедимия [bg]
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: Конан (bg) #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Конан Непобедимия [bg]». Краткое содержание книги:
Съвсем нелепо тъкмо в този момент един от робите се изкиска и Тиридатес притисна и двете руси глави към гърдите си.
Прегърбеният съветник хвърли кратък поглед към краля и за миг присви устни.
— Капитане, тази сутрин, още преди пукването на зората, група мъже, които твърдели, че са поклонници на някакъв светец, отпътували от Шадизар през Портата на Трите меча. Смятам, че това са били хора на Червената каня.
— До един час ще съм готов да тръгна, твоя светлост — каза Харанидес и се поклони. Подозираше, че пазачите от портата също са подложени на разпит. — С твое позволение, съветнико. И с твое, кралю.
— Намери тази опасна жена, капитане — каза Ахаресус. — И бъди сигурен, че след това ще имаш покровител.
Той махна с кокалестата си ръка и го освободи. Но щом капитанът тръгна към вратата, кралят се изправи, залитна и блъсна бледокожите роби, които се проснаха в краката му.
— Намери медальоните ми! — изръмжа пияният крал. — Намери моето ковчеже и танцьорките! Намери даровете от Илдиз, капитане, иначе ще украся някой кол с главата ти! А сега изчезвай! Изчезвай!
С горчив вкус в устата Харанидес още веднъж се поклони и напусна стаята за аудиенции.
Градината на жилището, което бе наел Имхеп-Атон, беше приятно място. Хладен ветрец шумолеше в дърветата и раздвижваше пъстрите цветя, но магьосникът не изпитваше никакво удоволствие от това. Той таеше известна надежда, че Конан ще му донесе медальоните, преди да са изтекли петте дни, за които се беше уговорил — магът познаваше крадците и имаше представа за начина, по който се движат мислите им. Ала съвсем не бе очаквал, че кимериецът ще изпадне в състояние на диво варварство и ще превърне двореца в костница. Да убие върховния кралски съветник, в името на Сет!
Не го беше грижа колко поданици на Замора ще умрат и как ще се разделят с живота си, ала тези глупак беше накарал целия град да зажужи като кошер заради тези убийства. Сега Имхеп-Атон трябваше да се тревожи дали крадецът ще бъде пребит из улиците преди костеливите му ръце да сграбчат наградата, която очакваха.
Един мускулест шемитски прислужник влезе в градината и магът стремително се завъртя. Изражението на изпитото му лице бе толкова свирепо, че едрият мъж се разтрепери.
— Направих каквото ми заповяда, господарю. Дума по дума изпълних всичко.
— Къде е тогава кимериецът? — Гласът на магьосника звучеше измамно ласкаво. Ако този кретен бе оплескал нещата както обикновено…
— Изчезнал е, господарю. Не са го виждали в таверната от много рано тази сутрин.
— Изчезнал!?
Якият шемит вдигна ръце, като че ли с тях можеше да се предпази от гнева на господаря си.
— Така ми казаха. Изпратил съобщение до някаква жена в таверната, че няма да се мярка там известно време и че тръгва на североизток.
Лицето на Имхеп-Атон се навъси още повече. Североизток? Та натам нямаше нищо… Не. Маршрутът на керваните от Керсон до Султанапур. Нима варваринът си мислеше, че може да продаде медальоните тъкмо в страната, където те бяха направени? Очевадно той бе решил да работи за себе си. Но, Сет, защо и танцьорките? Той гневно заклати главата си, която наподобяваше профила на лешояд. Съображенията на варварина нямаха никакво значение за него.
— Веднага приготви коне за товара и два издръжливи жребеца за нас двамата — заповяда той. — Тръгваме след него.
Кимериецът щеше да плати за своето предателство.
Седма глава
Кладенецът на кралете бе разположен на няколко дни път на изток от Шадизар. Бе заобиколен от огромни, нахвърляни един върху друг късове черен камък, проядени от дъжда и вятъра. Някои казваха, че били останки от стена, ала никой не знаеше кога и от кого е била построена тя. Никой не помнеше кои крале са се обявявали за собственици на кладенеца.
Конан подкара коня си между каменните отломки, след това мина в сянката на осакатени дървета, приближи кладенеца, обграден с груби камъни, и слезе от седлото. От другата страна на кладенеца, под дърветата, четирима мургави мъже в мръсни връхни ризи алчно наблюдаваха с тъмните си очи коня му. Конан отметна краищата на кауранската си наметка така, че да видят сабята му, и завъртя дръжката, за да изтегли кофа вода от далечните хладни глъбини. Освен наметката си носеше само панталони, понеже обичаше да пътува необременен от дрехи.
Четиримата събраха глави и зашушукаха нещо, без да откъсват погледи от кимериеца. Един от тях — техният водач, ако се съдеше по почтителността, която останалите проявяваха към него — носеше ръждясала плетена ризница, а другарите му — нагръдници от дебела кожа. Всичките бяха запасали старинни ятагани, точно такива, каквито търговците на оръжие продаваха на безценица като годни само за изхвърляне. Зад тях Конан зърна жена — съвсем гола, вързана неподвижно като вързоп. Китките и лактите й бяха стегнати зад гърба, коленете й — изтеглени плътно под брадичката, а петите й — здраво притиснати към бедрата. Тя вдигна глава, разтърси назад червената грива на косите си и изумено впи зелените си полегати очи в лицето му. Устата й бе запушена с мръсно парче плат. Гадателката!