Ноктите на Помирителя [bg]
- Автор: Вулф Джин Родман
- Серия: Книга за новото слънце #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-277-1
- Переводчик: Росен Рашков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ноктите на Помирителя [bg]». Краткое содержание книги:
Последва нова стъпка.
Маймуните се изправиха едновременно и приведени о две, тръгнаха към другия края на галерията. Те мълчаха, както и хилядите прилепи, изпълнили въздуха. Светлината угасна заедно с тяхното заминаване и аз си помислих със страх, че Ноктите са засияли за тях, не за мен.
Трета стъпка дойде изпод земята и с това и последната искрица светлина угасна, но за секунда тя ми беше достатъчна, за да съзра Терминус Ест да лежи в най-голямата дълбочина. Наведох се, сложих Ноктите в ботуша си и вдигнах меча. Когато направих това, осъзнах, че ръката ми вече не е схваната, а отново здрава, както преди да се бия със странните същества.
Прозвуча четвърта стъпка и тъй като ми се стори съвсем близо, аз побягнах, опипвайки пътя си с оръжието. Мисля, че сега знам какво създание бяхме извикали от недрата на континента. Но тогава нямах и представа. Не знаех и дали светлината от Ноктите, ревът на маймуните или някакъв друг шум го бе събудил. Само бях уверен, че има нещо дълбоко под краката ни, пред което човекоподобните маймуни с цялата си жестокост, храброст и многобройност се пръснаха като огнени искрици под напора на буен вятър.
7
УБИЙЦИТЕ
Мисля, че моето второ преминаване през тунела, ми отне повече от един час. Нервите ми никога, доколкото си спомням, не са били опънати до такава степен. Всяка стъпка, която правех, сега ми се струваше ужасно изморителна. Разбира се, аз се страхувах. Никога не съм бил наричан страхливец и дори в определени случаи някои хора бяха отправяли критични забележки относно моя кураж, оприличавайки го на безразсъдство. Бях изпълнявал задълженията си като член на братството, без да ми трепне окото, бях се сражавал като войник и бях се катерил по назъбени канари, а на няколко пъти щях да се удавя. Според мен няма съществена разлика между тези, които наричат смели и безстрашни, и тези, които са дамгосани като страхливци, защото вторите се страхуват преди опасността, а първите — след като тя е преминала.
Никой не може да се изплаши особено, когато е изправен пред смъртна опасност. Тогава съзнанието е концентрирано върху самото събитие, върху действията, които трябва да се предприемат, за да се оцелее. Страхливецът си е страхливец, защото носи у себе си своя страх, но понякога хора, които определяме като страхливци, могат да ни изненадат с невероятни прояви на смелост, ако не знаят предварително, че ги грози опасност.
Учителят Гурлойс, когото смятах още като момче за смел и безстрашен човек, бе несъмнено страхливец. По времето, когато Дрот беше капитан на послушниците, Рош и аз се редувахме да служим на учителя Гурлойс и учителя Палемон. Една вечер след като учителят Гурлойс се прибра в покоите си, ме помоли да му пълня чашата и започна да ми се изповядва.
— Момче, знаеш ли осъдената Ая? Тя е дъщеря на военен и изглежда доста добре.
Като послушник имах съвсем ограничени взаимоотношения с осъдените и поклатих отрицателно глава.
— Тя трябва да бъде обезчестена.
Нямах представа за какво говори учителят и кимнах.
— Да, учителю.
— Това е най-голямото унижение за една жена. Или за един мъж. Да бъде изнасилен от инквизитор. — Той докосна гърдите си и отметна глава, за да ме погледне. Имаше невероятно малка глава за такова голямо тяло. Ако носеше риза или сюртук (което той никога не правеше), всеки би си помислил, че са с подплънки.
— Да, учителю.
— Няма ли да предложиш ти да го свършиш вместо мен? Младо момче като теб, пълно със сокове. Само не ми казвай, че не си се окосмил.
Най-после разбрах за какво говореше той и му казах, че не знам дали това е позволено, след като съм само послушник, но ако ми заповяда, несъмнено ще му се подчиня.
— Предполагах, че ще кажеш нещо такова. Тя не е лоша жена, знаеш ли. Но е висока, а аз не ги обичам високите. Имало е някакво ликуващо копеле в тяхната фамилия, може да си сигурен в това. Кръвта сама ще се изповяда, както казват хората, макар че само ние знаем какво наистина означава това. Е, искаш ли да свършиш работата?
Той вдигна чашата си и аз я напълних.
— Ако искате, ще го направя, учителю.
Истината бе, че бях много развълнуван от тази мисъл. Дотогава никога не бях притежавал жена.
— Не, ти не можеш. Това е моя работа. Какво ще стане, ако бъда разпитан? А трябва и да го потвърдя, да подпиша документите учител съм в братството вече повече от двайсет години и никога досега не съм фалшифицирал документи. Предполагам, си мислиш, че не мога да го направя.