Зовът на барабана [bg]

Надявах се, че Джейми ще дойде скоро. Пътуването с дни до него на капрата на каруцата, когато гледах леките движения на тялото му и как светлината играе по лицето му, докато говори и се смее, бе достатъчно да накара дланите ми да тръпнат от копнеж да го докоснат. Не се бяхме любили от няколко дни, защото бързахме да стигнем до Чарлстън и заради моите задръжки да го правя близо до десетина мъже.

Топъл бриз се плъзна покрай мен и малките косъмчета по тялото ми настръхнаха. Сега нямаше да бързаме и нямаше кой да ни чуе. Плъзнах ръка по меката извивка на корема си към нежната кожа между бедрата, където кръвта пулсираше бавно в ритъма на сърцето ми. Свих ръка и усетих издутата влага, която болеше от желание.

Затворих очи и я потърках леко, наслаждавайки се на нарастващия копнеж.

— Къде си, по дяволите, Джейми Фрейзър? — прошепнах.

— Тук — чух дрезгав отговор.

Отворих сепнато очи. Той стоеше в потока, на шест крачки от мен, нагазил до бедрата. Гениталиите му бяха тъмни на фона на светлото тяло. Косата се спускаше по раменете и обрамчваше бяло като кост лице, очите му не примигваха, гледаха напрегнато като очите на вълка. Съвършено див, съвършено неподвижен.

Тогава той помръдна и тръгна към мен, все така напрегнат. Бедрата му бяха студени като водата, когато ме докосна, но за секунди се стоплиха и станаха горещи. Пот изби веднага щом ръцете му докоснаха кожата ми и по гърдите ми отново изби топла влага, която ги направи хлъзгави под твърдите му гърди.

Устата му покри моята и аз се разтопих — почти буквално — в него. Не ми пукаше колко е горещ и дали влагата по кожата ми е от моята или от неговата пот. Дори облаците насекоми вече нямаха значение. Надигнах хълбоци и той се плъзна у дома, твърд и хлъзгав, и последните остатъци от неговия хлад потънаха в моята топлина, както студеният метал на меч се потапя в гореща кръв.

Ръцете ми се плъзгаха по влажните извивки на гърба му и гърдите ми трепереха под него, струйка пълзеше между тях, за да смаже триенето между телата ни.

— Господи, устата ти е хлъзгава и солена като дюлята ти — прошепна той и езикът му се стрелна, за да вкуси малките солени капки по лицето ми, слепоочията и клепачите.

Смътно осъзнавах твърдата скала под мен. Стаената в нея жега на деня се надигаше и ме пронизваше, грубата повърхност дращеше гърба и задника ми, но не ми пукаше.

— Не мога да чакам — каза той задъхано в ухото ми.

— Аз също — отвърнах и увих крака около хълбоците му, плът до плът в кратката лудост на забравата.

— Чувала съм израза да се разтопиш от страст — казах задъхано, — но това е нелепо.

Той вдигна глава от гърдата ми с лек звук от отлепянето на бузата му от влажната ми кожа. Засмя се и се плъзна бавно настрани.

— Господи, горещо е! — Отметна мократа от пот коса от челото си и издиша; гърдите му се надигнаха от усилието.