Зовът на барабана [bg]

— Не, сър, мъртъв е. — Гризуолд се отпусна, звучеше много облекчен. — Силно го мушнах, не помръдна.

— Добре тогава. — Сержантът освободи младия войник с махване на ръка и кимна на Джейми. — Продължавайте, господин Фрейзър, но ви съветвам в бъдеще да избирате приятелите си по-внимателно.

Видях как кокалчетата на Джейми побеляха, докато стискаше юздите, но той само изправи гръб и нагласи шапката на главата си. Изцъка с език и конете тръгнаха внезапно, като вдигнаха облачета светъл прах на светлината на фенера.

Далеч от фенерите потънахме в мрак; въпреки луната не можех да видя почти нищо. Нощта ни обгръщаше. Усетих облекчението на преследвано животно, което е открило убежище, и въпреки потискащата жега вече дишах по-леко.

Изминахме почти четвърт миля, преди някой да проговори.

— Ранен ли сте, господин Бонет? — прошепна силно Иън, за да се чуе над шума на каруцата.

— Да, прободе ме в бедрото, проклетото кутре — каза тихо, но спокойно Бонет. — Слава богу, че се махна, преди кръвта да пробие през савана. Мъртвите не кървят.

— Зле ли сте ранен? Да дойда ли да погледна? — извъртях се аз. Бонет беше отметнал покривалото и седеше в каруцата — смътен блед силует в мрака.

— Не, благодаря, мадам. Ще го превържа с чорапа си и май ще свърши работа. — Очите ми започваха да свикват с мрака и зърнах светлата му коса, когато се наведе, за да се заеме със задачата.

— А ще можете ли да вървите? — Джейми дръпна юздите, за да накара конете да забавят ход, и се обърна да погледне госта ни. Тонът му не беше недружелюбен, но бе ясно, че предпочита да се отърве от опасния товар възможно най-скоро.

— Няма да е лесно. Съжалявам, сър. — Бонет също беше усетил нетърпението на Джейми да се отърве от него. С известна трудност се надигна в каруцата и се опря на коляното на здравия си крак зад капрата. Долната част на тялото му не се виждаше в мрака, но усещах миризмата на кръвта и по-острата смрад, която бе останала в савана на Гавин.

— Имам предложение, господин Фрейзър. След три мили ще стигнем до пътя за Фери Трейл. Още една миля след кръстопътя има друг път, който води към брега. Доста е изровен, но е проходим. Той ще ни изведе до поток, който се влива в морето. Едни мои познати ще акостират там след седмица; ако ми дадете малко провизии, ще ги изчакам в относителна сигурност, а вие ще можете да продължите пътя си без моята компания.

— Познати? Искате да кажете пирати? — В гласа на Иън се усещаше тревога. Той беше отвлечен от Шотландия от пирати и вече не се отнасяше към тях с романтиката, присъща за петнайсетгодишните.

— Зависи как ще го погледнеш, момче. — Бонет звучеше развеселен. — Определено губернаторите на Каролините биха ги нарекли така; търговците в Уилмингтън и Чарлстън вероятно биха мислили друго.