Зовът на барабана [bg]

Отворих очи веднъж, за да видя как високата слаба фигура на Дънкан Инес върви до каруцата с неуморната крачка на планинец и сведена в дълбок размисъл глава. После пак ги затворих и се унесох в дрямка, в която спомените от деня се смесваха с наченките на съня. Присъни ми се огромен скункс, който спеше под маса в кръчма и се събуди, за да се присъедини към песента „Опъстрено със звезди знаме“, а после люлеещ се труп, който вдигна глава и ми се ухили с празни очи… Събудих се и осъзнах, че Джейми ме разтърсва леко.

— Най-добре се свий отзад да легнеш, сасенак — каза той. — Много шаваш насън, ще паднеш на пътя.

Аз се съгласих вяло и непохватно се прехвърлих отзад, като си сменихме местата с Бонет. Свих се близо до прегърбеното тяло на Младия Иън.

В каруцата миришеше на застояло — и дори по-зле. Иън беше облегнал глава на пакет с еленско месо, увит с неощавената кожа на елена. Роло се беше настанил малко по-добре, косматата му муцуна бе разположена удобно на корема на Иън. Аз пък взех една кожена торба със сол. Гладката кожа беше твърда под бузата ми, но поне не вонеше.

Подскачащите греди на дъното на каруцата не можеха да се нарекат удобни и при най-добро желание, но възможността да легна и да се изпъна беше такова облекчение, че почти не забелязвах постоянното друсане. Обърнах се по гръб и се загледах в неясната шир на южното небе, осеяно нагъсто с блестящи звезди. Lumen Christi — помислих си и се успокоих с мисълта, че Гавин Хейс ще открие пътя към дома по светлините в небесата, после отново заспах.

Не знам колко дълго съм спала под тежкото одеяло на жегата и изтощението. Събудих се, когато скоростта на каруцата се промени и аз изплувах от съня обляна в пот.

Бонет и Джейми разговаряха с тихия и спокоен тон на мъже, които са преодолели първоначалното смущение при запознанството.

— Казахте, че сте ме спасили заради Гавин Хейс — и заради себе си — казваше Бонет. Говореше тихо, едва чуто над трясъка на колелата. — Какво имахте предвид с това, сър, ще прощавате, че питам…

Джейми не отговори веднага; почти бях заспала отново, когато най-сетне чух отговора му, носеше се в топлия влажен мрак:

— Сигурно не сте спал много снощи, нали? Като знаете какво ви чака на другия ден?

Чу се тих смях, но лишен от веселие.

— Точно така — каза Бонет. — Съмнявам се, че ще го забравя скоро.

— Аз също. — Джейми каза нещо тихо на келтски на конете и те забавиха ход. — И аз съм преживял такава нощ, с мисълта, че на сутринта ще ме обесят. И все пак оживях благодарение на милостта на онзи, който рискува много, за да ме спаси.

— Разбирам — каза тихо Бонет. — Значи сте asgina ageli?

— Така ли? Какво значи това?

Чу се някакво стържене и шум на листа по каруцата, после миризмата на дървесна смола се засили. Нещо леко докосна лицето ми — падащи отгоре листа. Конете забавиха и ритъмът на каруцата се промени, колелата поеха по неравна повърхност. Бяхме свили по тесния път, който водеше към залива на Бонет.