Плясъкът на крилете му [bg]

— Може ли да поговорим? — извика Кадбъри иззад едно дърво.

Лугавой им кимна да се приближат.

— Достатъчно. Какво искате?

— Кити Заека мисли, че е станало недоразумение, и иска да го поправи.

— Смятай го за поправено.

— Той иска да го поправи лично.

— Непременно ще се отбием следващия път, като минаваме оттам.

— Приятелят ти изглежда малко пребледнял.

Всъщност, той имаше цвета на полуизсъхнал маджун.

— Ще оцелее.

— Не съм сигурен, че си прав.

— Коя е мършавата ти приятелка? — попита Лугавой.

— Тази млада дама е извънредно смъртоносна личност. На твое място бих проявил повече уважение.

— Изглеждаш ми някак позната, моме.

— Продължавай така, господинчо — каза Дийдри, — и скоро ще се смееш от другата страна на лицето си.

— Моите извинения, но тя е много млада и не знае как да се държи.

— Не се извинявай от мое име — тросна се Дийдри.

Кадбъри повдигна вежди, сякаш искаше да каже: „Какво да я правиш?“

— Така, като гледам, Тревър, май няма да стигнете там, накъдето сте се запътили, така че въпросът за конфликт между вашите интереси и тези на Кити Заека няма да възникне в обозримо бъдеще. Ако искаш партньорът ти да живее, наистина не виждам какъв е проблемът.

— Какво ще ви попречи да ни убиете, докато спим?

— Не бива да съдите за другите по собствените си ниски стандарти.

Тревър се изсмя.

— Тук си прав. И все пак се притеснявам.

— Ами, какво мога да кажа? Освен че това не влиза в желанията на Кити Заека.

— А какви са желанията му?

— Защо не се върнете в Испански Лийдс и не го попитате?

— Значи той не ти се доверява достатъчно, за да ти каже?

— Опитваш се да ме засегнеш ли? Трогнат съм. Работата е там, че макар Кити Заека да изпитва значително уважение към вас, сте тръгнали по път, който ще постави интересите ви в конфликт с неговите. Той предпочита своите собствени.

— Напълно справедливо.

— Радвам се, че мислиш така. Е, разбрахме ли се?

— Да.

— Имаме каолин. Това би трябвало да му помогне.

— Благодаря.

Кадбъри даде знак на Дийдри Плънкет. Тя извади от дисагите си малка манерка, слезе, отиде при Ковтун и каза:

— Отпий мъничка глътка. — Кадбъри пъхна два пръста в устата си и изсвири толкова остро, че Лугавой трепна. В отговор дванайсетте мъже, чакащи зад хълма, се появиха на три клатушкащи се групи по четирима и се разпръснаха наоколо.

— Гадни копелета ми изглеждат — отбеляза Лугавой. — Но явно някой си разбира от работата.

Умелото приближаване, на което той така се възхити, беше направлявано от Клайст; зловещите на вид типове, водени от него, бяха Клефти и следователно — далеч не толкова опасни, колкото изглеждаха. Кадбъри ги беше наел на бърза ръка, защото много от обичайните му биячи бяха получили разстройство — всъщност, същия този коремен тиф, от който страдаше и Тревър Ковтун, и който водеше началото си от една водна помпа в центъра на Испански Лийдс. Нарасналият брой на хората, търсещи убежище там заради слуховете за война с Изкупителите, вече вземаше своята дан. Всичко това бе крайно незадоволително, но Клефтите имаха подходящ външен вид, пък и явно бяха водили битки с Изкупителите и още бяха живи — което не бе малка препоръка. За Клайст Кадбъри не знаеше нищо. Той не беше Клефт, но изглежда водачът на Клефтите, наричан по някаква причина Фаса, се вслушваше в него. Всъщност, командваше ги най-вече Клайст, но те смятаха, че е по-добре хората да не виждат, че ги води едно момче.