![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
— Ново двайсет — ядосах се. — Сега освен мори и вълци ще гоня и дракони.
От портала се показаха две огромни пипала, зад които се подаваше нещо като чудовище от фантастика на ужаса. Огромни пипала на октопод или навярно гигантска сепия се протягаха хищно от процепа на портала.
Изтръпнах. Имах шанс да спра всичко това. Кубът всеки момент щеше да се взриви и да ме направи на парчета. Не се поколебах, завъртях го и го хвърлих към портала. Артефактът полетя към отворения разлом, като засмукваше всичко по пътя си. Аз покрих тялото си с броня от тръни и хукнах отчаяно към изхода, викайки:
— Бягайте! Бягайте!
Земята под нас се разтресе. Взривната вълна ме повали и около мен заваляха парчета стъкла и мазилка. Последваха няколко вторични взрива от останалите разломи. Изпаднах в шок, защото не чувах нищо. Имах чувството, че ще остана така с часове, когато една тежка десница се пресегна към мен. Грабнах подадената ръка и Георги Мечока ме изправи на крака.
— Елена?! — попитах аз.
Георги посочи нагоре по булеварда и я видях как гонеше превъплътения във вълк Миро. Защо Ели не се превръщаше в орел? Нямаше шанс да го настигнем. Миро имаше голям аванс и вече се спускаше надолу по стълбите на метрото. В този момент усетих, че отново имам достъп до вихрушката. Възползвах се на мига. Тялото ми олекна, изгуби плътност, стрелнах се като ураганен вятър и подминах Елена.
Летях с такава скорост, че събарях хората по пътя си. Видях как Мирослав слиза на станцията и се напъхва в една потегляща мотриса. Вратите се затваряха, но в последния момент успях да се вмъкна в тънкия процеп. Съборих няколко души на земята и се преобразих в човешкото си тяло. Последваха няколко псувни, които заглъхнаха от изненада.
Миро бе на път да изхаби последния си коз. Натисна едно копче на таблета и го насочи към мен. От дисплея блесна светлина и започна да се отваря портал от света на някаква игра. Претърколих се по пода, стигнах до ръката му и я порязах с острието, което оформиха пръстите ми. Миро извика и изпусна магическото средство за призоваване. Изправихме се лице в лице. Грабнах го за бронята и го блъснах в стената.
— Кажи ми къде са останалите двама — рекох заплашително — и може и да те оставя да живееш.
— Късно е — отвърна той и се разсмя истерично. — Довечера градът ще разбере истината, а след това и целият свят.
— Тъпак, колко мило, че ми съобщи за плановете ви. Ще причините хаос и смърт, само за да отървете собствените кожи. Това ли искахте?
Притиснат в ъгъла, Миро преглътна тежко и каза:
— Просто исках да бъда писател — в очите му прочетох безкрайна тъга. — Исках да пиша стихове като Киплинг и фентъзи като Толкин. Никога не съм искал да стана Шаман.
Посвещението в шаманизма бе жесток, донякъде нечовешки ритуал. Когато шаманите надушеха дете с дарба, те го отделяха от родителите му и ги хипнотизираха, за да не помнят нищо. Но когато Вълците откриеха един от тях, те убиваха родителите му. Те бяха погубили родителите му, аз убих приятелката му, а моите приятели щяха да убият неговите приятели. Това бе законът на джунглата. Така се живееше в света на шаманите.
— Жана — изведнъж рече. — Тя е малка и неопитна. Пощади я, моля те! Убий мен, но спаси нея.
Гласът му трепереше, но в него се долавяше загриженост и страх за момичето. Драматично, романтично и тъжно. Някак, като в пиеса на Шекспир.
— Съжалявам…
Прерязах гърлото му. Чувствах се като злодей, но не можех да простя касапницата в книжарницата. Това бе жестоко и безотговорно. Именно за това бях станал Шаман — за да предпазвам смъртните от злите намерения на създания като Вълците. Хипнотизирах хората в мотрисата и взех електронния таблет. За първи път държах такова нещо в ръцете си. Имах време да го разуча по пътя на връщане.
Когато се върнах обратно на площада, районът около книжарница бе блокиран от полиция. Елена, Игнат и Мечока наблюдаваха от разстояние. Погледнаха и преди да попипат какво е станало, им връчих таблета с думите:
— По дяволите книгите. Довечера отиваме на опера.
Елена се зачете в дисплея и рече:
— Искаш да кажеш мюзикъл. Довечера ще се играе модерен мюзикъл, вариант на операта Тоска в… защитен автоматон номер едно на България… Тоест, Национален дворец на културата, НДК.