Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

„Кървава баня“ бе жалко извинение за метафора в сравнение с онова, което се случи после. Отвратителни твари от знайни и незнайни произведения нахлуваха от измислените произведения на знайни и незнайни автори. Игнат се превърна в огромен, праисторически питон и се хвърли в атака. Елена отблъскваше атаки от всички страни, но накрая й писна и подгони Мирослав, който се опитваше да избяга в цялата тази суматоха.

Самият аз бях затънал до шията. С предпазителите на бронята си отблъсквах атаките на отряди от елфи, докато орки съсичаха гостите и се втурваха навън. Елфите бяха добри бойци, но си нямаха идея какво означава да се замесиш с Шаман, който има достъп до забранени чародейства. Шипове на тръни изригнаха от тялото ми във всички посочи. Ако имаше нещо живо в параметъра ми, вече бе на пихтия. Това обаче бе временно решение на проблема, тъй като не можех да избия цялата флора и фауна, която пъплеше из всичките тези книги.

Отбих няколко атаки и отчаяно плонжирах зад разбития щанд където бе ножа. Грабнах оръжието, изправих се и го развъртях заедно с Шрьодинговия куб. В мига, в който острието докоснеше някой от враговете, те изчезваха в залп от светкавици, които ножът препращаше към куба. Това бяха проекции на човешкото съзнание, призовани от Мирослав в нашия свят. Поради тази причина кубът ги ловеше с лекота.

Докато Елена притискаше нашия писател, аз жънех душѝ с оръжията си. За няколко минути улових десетки същества в капана на куба. За същото това време, множество твари бяха плъзнали из улиците на града и преградите между магичния и материалния свят бяха рухнали. Игнат се опитваше да препречи изхода с туловището си, но това не бе достатъчно.

Бях прекалено зает да ловя враговете и загубих от поглед Елена и Миро. Магическият лед, обвил куба, се бе стопил и сега артефактът започваше да се зачервява от притока на душѝ.

Площадът пред книжарницата се бе превърнал в жива касапница. Георги Мечока захвърли меча си и, преобразен в огромна мечка, започна да къса глави наред. Уви, тварите продължаваха да прииждат на талази и да съсичат невинни хора. Отвърнах поглед и се втренчих в разширяващия се разлом, през който нахлуваха орки и приказни зверове. Щяхме да се справим с няколко легиона орки, но ако през портала се промъкнеше някой от черните лордове на Средната Земя, тогава София щеше да изчезне от картата на света.

Отбих няколко атаки и се оказах сам-самичък, заобиколен от орки и варвари. Нападаха ме от всички страни и магическата броня от кости започна да поддава. Въртях куба, който бе нажежен до бяло, а горещата верига изгаряше дланта ми. Щях да умра насред армия от измислени злодеи, когато през портала прелетя един малък дракон, разбута всичко по пътя си и излетя през витрината.