Измамна светлина [bg]

Изкуството го плашеше. Но ако на стената бе закован труп вместо картина, всичко беше наред за инспектора. Или ако трупът бе захвърлен в градина, както бе в случая. Това бе разбираемо. И просто. Винаги беше просто.

Някой бе мразил достатъчно силно жертвата, за да я убие.

Работата на Бовоар бе да открие този човек и да го прати в затвора.

Нямаше нищо субективно в едно убийство. Не ставаше въпрос дали е добро, или е лошо. Никой не се интересуваше от перспективата или нюансите. Нямаше светлосенки. Нищо не изискваше разбиране. Убийството просто бе това, което е.

От инспектора се искаше само да събере фактите, да ги подреди правилно и да открие убиеца.

Звучеше просто, ала невинаги беше лесно, разбира се.

Но при всички положения Жан Ги Бовоар предпочиташе убийството пред изкуството.

Макар че и той като всички други присъстващи подозираше, че в случая убийството и изкуството са двете страни на една и съща монета. Взаимносвързани.

Мисълта го изпълваше с безпокойство.

— Ето снимките, които поискахте — подаде няколко фотографии на шефа си. Гамаш ги прегледа.

— Merci. C'est parfait[22]. — Главният инспектор вдигна поглед към четиримата души, които го наблюдаваха. — Искам всички да видите тези снимки на убитата жена.

— Но нали вече я видяхме? — възрази Габри.

— Чудя се дали наистина е така. Когато ви попитах дали сте я виждали на партито, всички казахте, че би било невъзможно да не я забележите с тази яркочервена рокля. И аз си помислих същото. Когато се опитах да си спомня дали съм я виждал на вернисажа, всъщност ровех из паметта си и търсех жена в яркочервен тоалет. Бях се съсредоточил върху роклята, а не върху жената.

— Е, й? — попита едрият готвач.

— Е — продължи Гамаш, — да предположим, че червената рокля се е появила по-късно. Жената може би е присъствала на коктейла, но е била облечена с нещо по-консервативно. Може дори да е дошла тук…

— И да се е преоблякла по средата на партито? — възкликна Питър невярващо. — Защо би направила подобно нещо?

— Защо някой би я убил? — попита главният инспектор. — Защо напълно непозната се е озовала на празненството на Клара? Въпросите са много и най-различни. Не казвам, че това е отговорът, но е една от възможностите. Толкова сте се впечатлили от роклята на жертвата, че не сте обърнали достатъчно внимание на лицето й.

Детективът вдигна пред себе си една от снимките.

— Ето така е изглеждала.

Подаде я първо на Клара. Очите на жената на фотографията бяха затворени. Изглеждаше спокойна и малко отпусната. Дори когато човек спи, лицето му излъчва някакъв живец. Това тук бе празно. Безизразно. Лишено от мисли и чувства.

Клара поклати глава и подаде на Питър снимката. Тя мина от ръка на ръка, обиколи кръга от приятели, но реакцията на всички бе еднаква.

Нищо.

— Съдебният лекар разреши да преместим тялото — съобщи Бовоар.

Гамаш кимна и прибра снимката в джоба си. Знаеше, че заместникът му, Лакост и останалите имат копия от нея. Инспекторите се извиниха и се отправиха към мястото, където лежеше трупът.