Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 119
Перейти на страницу:

— Какво сте му направили?

Дебелия Ганди отново щракна с пръсти. Екранът потъмня.

Майрън остана загледан в мрака.

— А другото момче?

— Мисля, че това е достатъчно. Време е да тръгваш.

Майрън го погледна в очите.

— Имаме сделка.

— Така е.

— Така че не искам повече никой да докосва с пръст когото и да било от двамата. Искам думата ти.

— Няма да я получиш — каза Дебелия Ганди. — Утре ще се свържа с теб. А сега, ако обичаш, изчезни от офиса ми.

Глава 7

Предишния път, когато бяха в Лондон, Уин ги беше настанил в „Дейвис“, любимият му апартамент в хотел „Кларидж“ на улица „Брук“. Пътуването беше приключило неблагоприятно за всички замесени. Този път, може би за да разнообрази нещата, Уин беше избрал по-бутиковия хотел „Ковънт Гардън“ на улица „Монмут“, недалеч от площада „Севън Дайлс“. Когато Майрън се качи в стаята си, той се обади по еднократния телефон, който Уин му беше дал, за да се свърже с Териса.

— Добре ли си? — попита тя.

— Всичко е наред.

— Цялата тази история не ми харесва.

— Знам.

— Твърде много прилича на миналото.

— Съгласен съм.

— Искахме да оставим всичко това зад гърба си.

— Така беше. Все още е така.

— Не съм точно съпруга от типа „търпеливо разтревожена“.

— Добра алитерация. Толкова много „Т“ на едно място.

— Толкова много години като една от най-добрите водещи на новинарски емисии — каза Териса. — Не че искам да се хваля.

— Алитерацията е само едно от многобройните ти умения.

— Не можеш да се сдържиш, нали?

— Обичаш ме заради недостатъците ми.

— А какво друго ми остава? Добре, разкажи ми всичко. И моля те, само недей да ми пробутваш някакви двусмислени подмятания за това къде искаш да ми го разкажеш.

— Да ти пробутам?

— Обичам те, нали знаеш.

— И аз те обичам — каза Майрън.

После й разказа всичко.

Когато приключи, Териса каза:

— Харесва му да го наричат Дебелия Ганди?

— Обожава.

— Все едно двамата с Уин сте се озовали в някой стар филм на Хъмфри Богарт.

— Твърде млад съм, за да знам за какво говориш.

— Иска ти се. Това означава ли, че ти ще доставиш парите за откупа?

— Да.

Мълчание.

— Мислех си — каза Майрън.

— Мхм.

— За семействата, знаеш. Предимно за родителите.

— За родителите на Патрик и Рийс?

— Да.

Мълчание.

— И — каза тя — ти се иска да ти кажа експертното си мнение по въпроса.

Преди много години Териса беше загубила дете. Това едва не я беше съсипало.

— Не биваше да повдигам темата.

— Грешиш — каза Териса. — Много по-лошо е, ако се правиш, че не се е случило.

— Искам двамата с теб да изградим семейство.

— И аз искам.

— Но как да го направим? — попита Майрън. — Как обичаш някого толкова силно? Как се живее със страха, че във всеки един момент някой може да го нарани или да го убие?

— Бих могла да ти кажа, че това е част от живота — каза Териса.

— Би могла.

— Или просто да те попитам дали всъщност имаш друг избор.

— Усещам, че приближава думичката „но“ — каза Майрън.

— Така е. Но мисля, че има един друг отговор, който успях да осъзная едва след много дълго време.

— И той е?

— Издигаме преграда — каза Териса.

Майрън зачака. Мълчание.

— Това ли е?

— Нещо по-задълбочено ли очакваше?

— Може би.

— Издигаме преграда — каза тя, — или никога няма да успеем да станем от леглото.

— Обичам те — каза той отново.

— И аз те обичам. Затова, ако те загубя, болката ще бъде всепомитаща. Нали осъзнаваш това?

— Да.

— Ако искаш да обичаш, трябва да си готов да те боли. Двете вървят заедно. Ако не те обичах, нямаше да се налага да се тревожа, че може да те загубя. Ако искаш да се смееш, се приготви да плачеш.

— Звучи смислено — каза Майрън. — Знаеш ли какво?

— Кажи ми.

— Струваш си.

— Именно.

Майрън чу как вратата се отключва. Уин влезе в стаята. Майрън довърши разговора и затвори телефона.

— Как е тя? — попита Уин.

— Загрижена.

— Да намерим някой пъб, а? Умирам от глад.

Тръгнаха надолу към площада „Севън Дайлс“. В театър „Кеймбридж“ се играеше мюзикълът „Матилда“.

— Винаги съм искал да го гледам — каза Майрън.

— Моля?

— „Матилда“.

— Сега сякаш не е най-подходящият момент.

— Пошегувах се.

— Да, знам. Използваш хумора като защитен механизъм. Много приятна особеност на характера ти.

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)