Артър & Джордж [bg]

Той обичаше да разказва как в Единбургската болница са го учили колко важен е острият поглед. Тамошният хирург Джоузеф Бел от самото начало хареса едрия ентусиазиран младеж и го направи свой асистент. Задачата на Артър беше да приема пациентите, да води предварителни записки и после да ги въвежда в кабинета на мистър Бел, където хирургът седеше сред своите инструменти. Бел поздравяваше всеки пациент и чрез мълчалив, но извънредно проницателен оглед се опитваше да отгатне колкото се може повече за живота и заниманията му. После заявяваше, че този е занаятчия, който лакира мебели, онзи — обущар левичар, с което смайваше всички присъстващи, най-вече самия пациент. Артър си спомняше следния разговор:

— Е, драги, ти си служил в армията.

— Тъй вярно, сър.

— И се уволни наскоро?

— Точно така, сър.

— Шотландски полк?

— Тъй вярно, сър.

— От гарнизона на остров Барбадос?

— Тъй вярно, сър.

Това беше фокус, но истински; тайнствен в началото и съвсем прост, след като бъде обяснен.

— Виждате ли, господа, човекът се държеше почтително, но не си свали шапката. В армията не го правят, но ако беше уволнен по-отдавна, щеше да свикне с цивилните порядки. Изглежда горделив и явно е шотландец. Колкото до Барбадос, човекът страда от елефантиазис, а това заболяване не се среща в Англия, но е разпространено на Антилските острови.

През тези свои най-податливи години Артър бе възпитан в духа на медицинския материализъм. Всички остатъци от религиозни формалности отпаднаха окончателно; и все пак той продължи да почита вярата от метафизична гледна точка. Допускаше възможността за съществуване на една разумна движеща сила, макар че не можеше да я конкретизира, нито пък да разбере защо нейните планове трябва да се осъществяват по тъй заобиколни и често ужасяващи пътища. Що се отнася до разума и душата, Артър приемаше съвременното научно обяснение. Разумът е производно на мозъка също както жлъчката е секреция на черния дроб — нещо съвсем материално по своята същност; що се отнася до душата, доколкото можеше да бъде приет този термин, тя бе сборен ефект от всички наследствени и лични функции на мозъка. Но същевременно той признаваше, че знанието не стои на едно място и днешните истини могат да се превърнат в утрешни суеверия. Оттам и вечният интелектуален дълг да продължаваш да търсиш.