![Кинжалът на Медичите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/4/kinzhalt-na-medichite-bg-download.jpg)
Кинжалът на Медичите [bg]
- Автор: Уэст Камерон
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-810-9
- Переводчик: Лили Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинжалът на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:
Лицето на Антония бе добило цвят на пепел. Притисна ръце към стомаха си.
— Божичко, ще повърна.
Свлече се на колене и повърна зад борда, после изтри уста с ръкава си.
— Господи, опитваха се да ме убият! Готвят се да ме убият. — Обърна лице към мен, а косата й бе подгизнала от пот. Избута я с пръст назад зад деликатното си ухо.
— Не — възразих аз — смятам, че с радост щяха да убият мен, не теб. Чу Теци. Мисли, че знаеш нещо. Кажи ми сега. Какво предполага, че ти е известно.
До слуха ми стигаше само плискането на вълните, докато тя се взираше в мен — както ми се стори — цяла вечност. После бръкна в кожената си чанта, извади кафяв плик и ми го подаде. Две парчета дебел картон приютяваха помежду си целофанов джоб.
В него имаше пожълтяла страница, много подобна на онази, която Гриър ми бе дал. Лицето ми пламна, руменината ми плъпна навсякъде. Ромонът на вълните, галещи скърцащата лодка, постепенно заглъхна, оставяйки Антония, Леонардо и мен сами сред необятното време.
Отворих уста да заговоря. Небцето ми бе сухо и се наложи да се прокашлям.
— Това… е… страницата, намерена от книжаря.
Бе съвсем различна от моята. От едната страна имаше нещо като голяма мишена, съставена от миниатюрни знаци в концентрични кръгове като в моята страница, а от другата — рисунка на сложна система от макари. Обратната страна съдържаше един ред, изписан с огледалния почерк на Леонардо, и рисунка на седалка с ремъци.
— Фаусто Ареционе ми е чичо — довери ми Антония. — Обади ми се в деня, когато намери страницата. Моята специалност е творчеството на Леонардо. Веднага съобщих за нея на Корта и уговорихме кога на следващия ден Фаусто да донесе бележките. Щеше да бъде несравнима придобивка за галерията. Не мислех много за самия кинжал. Но после нещо сигурно е изплашило чичо ми, понеже донесе страницата на мен. Изглеждаше силно притеснен и ме помоли да му я пазя. И по-късно през същата нощ… о, боже… Корта навярно е казал… — Тя се опита да запази самообладание, но страхът я завладя, стягайки я като с въжена примка. — Корта е съобщил на Крел и Теци и те… о, господи! Било е убийство.
Антония прибра длани като за молитва, върховете на пръстите й докосваха носа й. Заклати се напред-назад, съсредоточено втренчена в нищото.
— Какво ще правя? — промълви тя. — Търсят тези бележки и ще ме убият заради тях.
Искаше ми се да сграбча тънките й китки, да усетя туптящия й пулс и да я успокоя: „Аз те пазя“.
Но не го сторих. Не можех.
Вместо това извадих кожената папка от червената си раница и внимателно й подадох страницата със записките на Леонардо.
Очите на Антония сякаш щяха да изхвръкнат. Устата й зейна, тя бавно поклати глава, извади листа от пластмасовата папка и я огледа отпред и отзад, както аз бях постъпил с нейния. Погледна ме озадачено, с благоговение.
Аз бях на ход. Разказах й всичко — за Гриър, Теци и пожара в Джорджтаун. Държах двете страници със записки една до друга. Седяхме смълчани и сравнявахме това, за което се надявахме, че са Кръговете на истината.
— Тези бележки могат да ни отведат до Кинжала на Медичите — разсъждавах на глас. — Леонардо пише, че ключът към оръжието се намира в Кръговете на истината.
— Определено не са идентични — отрони тя.
— Не. Абсолютно различни са. Два Кръга на истината. Притежаваме и двата, Крел и Теци сигурно не разполагат с нищо.
— Как да постъпим? — попита Антония. — Да отидем ли в полицията?
— Шегуваш ли се? Теци уплаши ли се, като споменах карабинерите? Крел има връзки с блюстителите на реда. Освен това, ако си искала да се обърнеш към тях, защо не си ги потърсила след пожара?
— Аз… понеже е свързано с Леонардо и реших, че навярно бих могла…
— Исусе! — не се въздържах. — Не си предала бележките, защото си работила върху тях. Криела си се и си се страхувала, но не си искала да ги изпуснеш, нали?
— Ами… не — призна тя.
Бях смаян. Попитах я превела ли е написаното.
Тя кимна.
— Нека онзи, който намери кинжала, да го употреби с благородна цел.
По тялото ми пробяга тръпка.
— Говори на мен — прошепнах аз. Не мога да го обясня, но знам, че Леонардо се обръща към мен.
Почувствах крепката му десница на едното си рамо, деликатната ръка на баща си — на другото. Аз съм човекът, който ще намери кинжала.