Кинжалът на Медичите [bg]

— Ей, ти — пак изкряка някой — подпалвачо!

Гласът от портативния предавател бе последният, който баща ми бе чул. Тези гласни струни бяха отеквали из къщата, докато съм лежал горе в леглото си. Исках да ги изтръгна и да си ги закача на верижка на врата. Кипях повече от слънчев протуберанс. Спокойно. Дръж се. Поех дълбоко дъх, после потънах в гъстата влажна джунгла.

Натиснах бутона за говор.

— Казвай… Ноло Теци.

— Кой? Не познавам такъв. Кой сте вие?

— Един от главорезите ти видя сметката на твоя човек тук — озъбих се аз.

— Нямам представа за какво говориш, но ако има ранен на лодката ви, веднага ще дойдем да го вземем. Ще му дадем първа помощ. Къде се намирате?

— Да не искаш да кажеш, че не ни виждаш? — попитах аз. — Сигурно заради пушека от яхтата ви. Точно под носа ти сме.

— Стига де! Исках само да си побъбря с приятелката ви.

— Първо ще ти се наложи да усвоиш малко маниери. Карабинерите ще ти помогнат.

— Много-много не разчитай на тях, Подпалвачо.

— Значи аз трябва да се заема — отвърнах през стиснати зъби. — До скоро, Ноло.

— Засега — отговори той.

Изключих радиото. Заля ме чувство на облекчение. Разбирах защо. Бях поканил дявола на танц.

Антония седеше отзад с ръце на устата, с широко отворени и празни очи. Настаних се до нея.

Тя тихо попита:

— Това онзи ли е? Ноло Теци?

— Не е само той. Работи за Вернер Крел.

— Германецът с многото пари ли? Отдавна поддържа връзки с професор Корта.

— Разкажи ми.

— Корта познава Крел, купува за него произведения на изкуството, както и за баща му преди това. И двамата издирваха артефакти на Леонардо, преди всичко Кръговете на истината и Кинжала на Медичите, които, разбира се, не намериха.

— Естествено.

— Крел е готов да плати всякаква цена за творбите на Леонардо. Корта му ги продава за тлъсти суми. Надпреварата за шедьоврите на енциклопедиста е брутална.

— Знам.

— Освен това известно ли ти е, че Крел и баща му изпуснаха не една творба, закупена от Националната галерия?

Разглеждах очите на Антония, докато осмисля същината на казаното. Вернер Крел и баща ми се бяха познавали, били са противници.

Ненадейно почувствах нужда да защитя баща си.

— Баща ми бе честен човек. Добър. Не като Вернер Крел.

— Не твърдя обратното. Не подхвърлям намеци за баща ти.

Загледахме се в една чайка, която се спусна близо до лодката, изпляска припряно с криле и отлетя.

— Питам се дали баща ми и Крел изобщо някога са се виждали — подхванах аз. — Навярно не. Сигурно Крел е изпратил Теци да се срещне с него. Да ликвидира конкуренцията.

Беше се случило, когато единствената ми мечта бе да бъда Люк Скайуокър, докато размахвах лазерния си меч играчка срещу плакат за три долара. И ето ме сега — на два метра от непознат мъртвец, книжарят Фаусто Ареционе също не бе сред живите, и други бяха умрели, някои от тях в ръцете ми.