![Обичай ближния си [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/7/obichaj-blizhniya-si-bg-download.jpg)
Обичай ближния си [bg]
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Димант
- ISBN: 954-8472-72-4
- Переводчик: Борис Любенов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:
Щайнер кимна. После, прескачайки няколко младежи, заспали с отворена уста покрай стената, той тръгна към вратата. На масата на околийския съдия Епщайн седеше дебела еврейка. Епщайн й обясняваше нещо надълго и нашироко, а тя стоеше със скръстени ръце и го гледаше втренчено като незаслужаващо вяра божество. На масата бяха оставени петдесет гроша. Косматата лява ръка на Епщайн лежеше недалеч от тях като голям дебнещ паяк.
Щом излезе навън, Щайнер си пое дълбоко дъх. Свежият нощен въздух му се стори като вино след вонящия дим и сивата нищета в кафенето. „Трябва да се махна — помисли той. — Трябва да се махна на всяка цена.“ Погледна часовника си. При все че беше късно, реши да потърси картоиграча.
Малкият бар, който картоиграчът му бе посочил за свое свърталище, беше почти празен. Само две предизвикателно облечени момичета бяха кацнали като папагали на високите столове, опрели крака в никеловия парапет на бара.
— Идвал ли е Фред? — обърна се Щайнер към бармана.
— Фред ли? — погледна го изпитателно барманът. — Защо ви е Фред?
— Искам да повторя „Отче наш“ с него, братко. Ти какво си помисли?
— Отиде си преди час.
— Ще се върне ли?
— Не мога да ви кажа.
— Добре, ще почакам тогава. Дай ми една водка.
Щайнер чака почти цял час. Размисли какво би могъл да превърне в пари. Но не можа да пресметне повече от седемдесет шилинга. Момичетата му обърнаха повърхностно внимание. Поседяха още малко и си излязоха.
Барманът започна да хвърля сам зарове.
— Да изкараме ли една игра? — попита Щайнер.
— Добре.
Хвърлиха зарове. Играха и Щайнер спечели. Продължиха да играят. Щайнер хвърли два пъти подред епиек.
— Върви ми на епиек — каза той.
— Върви ви — отговори барманът. — Коя зодия сте?
— Не зная.
— Изглежда сте Лъв. Или поне слънцето е било в съзвездието на Лъва. Разбирам малко от астрология. Последна игра, нали? Фред няма да се върне. Никога не идва толкова късно. Нуждае се от сън и от здрави ръце.
Играха още една игра. Щайнер пак спечели.
— Виждате ли — каза самодоволно барманът, като бутна петте шилинга. — Положително сте Лъв, и то пред Нептун, предполагам. През кой месец сте роден?
— През август.
— Тогава сте същински лъв. Тази година ще се радвате на истинско щастие.
— Докато го постигна, има да се разправям с цяла джунгла лъвове. — Щайнер изпразни чашата си. — Кажи на Фред, че съм идвал. Кажи му, че го е търсил Щайнер. Ще намина утре към осем.
— Добре.
Щайнер се върна в пансиона. Дотам беше далече, улиците бяха празни. Над него сияеше звездното небе, а откъм зидовете полъхваше от време на време силното ухание на цъфнал люляк. „Господи, Мария — помисли си той. — Това не може да продължава вечно“.
Глава четвърта
Керн бе застанал пред една дрогерия на площад „Вацлав“. Гледаше във витрината две флакончета с тоалетна вода с етикета на бащината му лаборатория.
— Тоалетна вода „Фар“. — Керн погали флакончето, което дрогеристът извади от витрината. — Откъде я намерихте?
Дрогеристът вдигна рамене.
— Не си спомням вече. От Германия идва. Отдавна я имаме. Искате ли да купите това флаконче?
— Не само това. А шест…
— Шест ли?
— Да. Шест засега. По-нататък ще взема още. Продавам ги. Трябва да ми направите отстъпка, разбира се.
Дрогеристът го погледна:
— Емигрант ли сте?
Керн сложи флакончето на масичката.
— Знаете ли, че този въпрос вече започва да ми досажда — каза ядосано той, — когато не ми го задава полицай? Особено когато имам разрешително в джоба си. Трябва да ми кажете само каква отстъпка ще ми направите?
— Десет на сто.
— Това е смешно. Как мога да спечеля нещо по такъв начин!
— Може да вземете това флаконче с двайсет и пет на сто отстъпка — каза собственикът на магазина, излизайки от задната стаичка. — И трийсет на сто, ако вземете десет флакончета. С радост ще се отървем от тази стара стока.
— Стара стока ли? — Керн погледна собственика. — Не знаете ли, че това е чудесна тоалетна вода?
— Възможно е — каза собственикът, като почна да си чисти равнодушно ухото с малкия си пръст. — В такъв случай, разбира се, ще се задоволите с двайсет на сто.