Химн на смъртта [bg]
- Автор: Демик Барбара
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-726-8
- Переводчик: Лиляна Андреева
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Химн на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Г-жа Сонг вярвала в това, което казва. Всичките години на недоспиване, всички лекции и самокритика, все средства, използвани за промиване на мозъци или при разпити, били унищожили и най-малката възможност за съпротива. Тя била оформена по модела на подобрения човешки вид на Ким Ир Сен. Великият вожд не искал просто да построи нова страна; той искал да създаде нови хора, да промени човешката природа. За тази цел създал своя собствена философска система, "чучхе", чийто общоприет превод е "самодостатъчност".: "Чучхе" заимства от идеите на Маркс и Ленин за класовата борба между земевладелците и селяните, между богатите и бедните. Според тази идеология не Господ, а човекът сам определя съдбата си. Но Ким Ир Сен отхвърлил традиционните комунистически учения за универсализма и интернационализма. Той бил краен корейски националист. Внушавал на корейците, че са специален народ, избран народ и че не трябва да разчитат на по-могъщите си съседи Китай, Япония или Русия. Южнокорейците били позор за нацията заради зависимостта си от САЩ. "Установяването на "чучхе" накратко означава да бъдеш господар на революцията и реконструкцията на собствената си държава. Това означава да се придържаш неотклонно към независима позиция, да отхвърлящ зависимостта от други, да използваш собствения си мозък, вярвайки в своята сила и демонстрирайки революционен дух на самодостатъчност", пояснява той в един от многото си трактати. Този образ бил съблазнителен за горд народ, чието достойнство било потъпквано векове наред от неговите съседи.
Когато дошъл на власт, Ким Ир Сен преработил идеите, които развил, докато се борел срещу японското потисничество, превръщайки ги в инструменти за социален контрол. Той учел севернокорейците, че силата им като човешки същества се крие в способността да подчинят собствената си воля на колективния дух. Той не можел да се поддържа, ако всеки прави каквото му хрумне в някаква демократична система. Хората трябвало да следват абсолютния върховен водач безусловно. Разбира се, този водач бил самият Ким Ир Сен.
И все пак това не било достатъчно; Ким Ир Сен искал и любов. Плакати с ярки цветове, висящи по фасадите, го изобразявали заобиколен от червенобузести дечица, гледащи го с обожание, докато той ги дарявал с широка блестяща усмивка. На фона на тези изображения се виждали куп играчки и велосипеди – Ким Ир Сен не искал да бъде Йосиф Сталин; той искал да бъде Дядо Мраз. Бузите му с трапчинки го правели да изглежда по-миловиден от другите диктатори. Той бил бащата, който според конфуцианската система се ползвал с уважение и любов. Искал да стане част от севернокорейските семейства, сякаш е тяхна собствена плът и кръв. Този вид конфуциански комунизъм приличал повече на културата на имперска Япония, където императорът бил слънцето, пред което всички поданици се кланяли, отколкото на идеологията на Карл Маркс.
До известна степен всички диктатури си приличат. От Съветския съюз на Сталин до Китай на Мао, от Румъния на Чаушеску до Ирак на Саддам Хюсейн, всички тези режими са използвали една и съща натруфена фасада: статуи с внушителни размери, издигащи се от градските площади, портрети, висящи във всяка служба, ръчни часовници с лицето на диктатора, изобразено на циферблата. Но Ким Ир Сен издигнал култа към личността на ново равнище. Това, което го отличавало от шайката диктатори на двадесети век, била способността му да впряга силата на вярата. Ким Ир Сен добре разбирал въздействието на религията. Неговият вуйчо бил протестантски свещеник в предкомунистическия период, когато Пхенян имал толкова жизнена християнска общност, че го наричали "Йерусалим на Изтока". Когато дошъл на власт, Ким Ир Сен затворил църквите, забранил Библията, депортирал вярващите в най-отдалечените райони на страната и присвоил християнската символика и догми, за да издигне в култ собствената си личност.