Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Главата на Шейн се приведе още по-ниско, а раменете му се разтърсиха от плач. Алекс прие, че мълчанието му означава пълно разбиране на ситуацията. С Шейн бяха приключили. Завинаги.
Тя се мушна край Дъги и пое към кухнята. Повечето от другите питомци на приюта вече си бяха легнали и вълнението се беше уталожило. В кухнята бяха останали само Дейвид и Малкълм, а нейде зад гърба си Алекс долавяше и присъствието на Дъги.
Алекс неволно се впечатли от пораженията, които Шейн беше нанесъл на пълничкия безобиден мъж, седнал до масата. Първата й грижа обаче беше да ограничи вредите, които ситуацията можеше да й нанесе. Евентуална намеса на полицията въобще не я устройваше. Приютът си беше нейна територия.
— О, Малкълм… — тя седна до него. — Горкичкият.
Посегна и внимателно докосна подутата плът на лицето му, която вече започваше да посинява. Устната му също беше сцепена. Алекс си представи как ще изглежда физиономията му утре сутринта.
— Побъркано момче! Трябва да го затворят.
Алекс стрелна с очи Дейвид: отлично разбираше в каква ситуация е поставен. Извършеното беше престъпление, но Дейвид знаеше, че, ако го върнат в затвора, Шейн няма да оцелее. Алекс му кимна, отговорникът ги остави и отиде да нагледа момчето в общата стая.
— Чуй ме, Малкълм. Имаш пълното право да се обадиш в полицията. Ужасно нападение! Знам, че за теб е трудно да разбереш напълно мотивите на някои от другите мъже тук.
Тя се приведе леко напред и погледът на Малкълм веднага се плъзна надолу и се спря там, където Алекс искаше. Този мъж не можеше да нарани и муха. Болезнено стеснителен и неловък сред хора, той станал лесна жертва на класическата онлайн измама със „самотната тайландка“, която се „влюбила“ до полуда в него, след като се запознали на най-романтичното място: във форум за любители на тропически рибки. След куп болни роднини от нейна страна и множество парични преводи от негова, Малкълм се оказал разорен и започнал да присвоява пари от стоманолеярната, в която бил счетоводител.
Беше излежал само две години; преди затвора не бил особено заможен, но след освобождаването си започваше буквално от нулата. Петдесет и една годишен, той нямаше нито съпруга, нито деца, нито дом, нито работа.
Алекс заприказва с най-сладкия си глас и се приведе още пет сантиметра напред.
— Малкълм, спомни си, че ти не си като другите хора тук. Образован мъж с професия си, имаш какво да предложиш. Наранили са те дълбоко, но не си пречупен, нито увреден до живот. Другите жалки създания в този приют заслужават единствено съжалението ти. Те не притежават и капка от твоята интелигентност.
Алекс кръстоса крака и при това коляното й докосна неговото.
— Но на него не може просто така да му се размине… — продума неубедително Малкълм и Алекс разбра, че й е в кърпа вързан.
— Няма да му се размине, но лично аз смятам, че ти трябва да предприемаш само онова, което е добро за теб. Постъпи, както смяташ за редно, но не забравяй, че Шейн ще бъде върнат в затвора и повече никога няма да излезе оттам. Не искам това да ти тежи на съвестта, ако сега решиш да действаш импулсивно, защото си ядосан. Обадиш ли се на полицията, няма връщане назад.
Алекс пое дълбоко дъх и гърдите й се повдигнаха и отпуснаха. Малкълм поведе борба срещу дълбоко вкоренената си почтеност: причината, поради която отдавна го беше отписала като възможен обект на изследването й.
— Имам едно предложение. Искаш ли да го чуеш?
Малкълм кимна, без да откъсва очи от деколтето й. Присъствието на Шейн в приюта вече не устройваше Алекс. Не желаеше никога повече да вижда жалката му мутра.
— Смятам, че не е възможно двамата с Шейн да продължите да пребивавате под един покрив. Ти не може да живееш във вечен страх от следващо нападение. Мнението ми е, че няма нужда да се обаждаш в полицията, но трябва да поискаш категорично Шейн да напусне „Хардуик Хаус“.
Най-сетне Малкълм вдигна поглед и я погледна в очите. Божичко, и този беше изгубена кауза.
— Ами той къде ще…
— Това не е твой проблем, особено след онова, което ти е сторил.
— Ами… сигурно си права…
— Да кажа ли на Дейвид, че това е решението ти?
Малкълм кимна утвърдително. Ето, просто като фасул.
Алекс се наведе отново напред и го потупа по коляното. Дъртият глупак се изчерви. Нито един оргазъм в живота на нещастника не беше включвал друго живо същество.