Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Трябва да спра да летя и да стана инженер – подвикна някакъв пилот, докато минаваше покрай тях. – Не е ли това втората за днес?

Инженерът се засмя и Скай разбра, че Мона или Джоан, или някоя от другите се бе приземила преди нея и също се е наложило да я вадят от самолета. Изобщо не й стана по-леко от това, че не е първата, чието тяло я бе подвело. Никой, дори и мъж, не можеше да изпълни такъв полет в мразовития студ и след това да бъде в състояние да се движи. Обаче мъжете изпълняваха транспортни курсове в затворени кабини и към базите на юг, където времето бе по-меко, така че само жените изглеждаха слаби.

Инженерът й подхвърли парашута.

— Не го забравяй – каза.

Той се изплъзна от ръцете й. Докато може би бавно започваше да се стопля, все още не бе в състояние да изпълни правилните движения, за да улови тежък парашут, метнат отгоре към нея. След това хвърли и чантата й.

— Благодаря – измънка тя, докато се навеждаше да я вдигне. След това постави единия си крак пред другия, за да тръгне и да намери някакво място, където да се преоблече, за да спази смехотворните правила, които гласяха, че тя е длъжна да свали топлия си пилотски гащеризон веднага щом кацне, и да си облече полата.

Веднага щом обуеше тънки памучни чорапи и сложеше полата си, трябваше да хване нощния влак от Шотландия за Сент Панкрас. Все още зъзнеща както никога през живота си, Скай откри на перона Джоан с посинели устни и веднага мислено благодари за предвоенния си навик да плува почти всеки ден, дори и през зимата, което вероятно я бе закалило.

Във влака Скай покачи Джоан на рафта за багаж, където тя успя да легне. Скай седна на пода, облегна глава на някакъв прът, като понякога притваряше очи, но отново ги отваряше при всеки шум и движение наоколо.

Пристигнаха в Сент Панкрас навреме, за да хванат влака за Хартфийлд и да започнат нов работен ден, едва успели да се постоплят след изминалата нощ. Полин подаде на Скай и Джоан чаши с горещ чай, който те изпиха с благодарност.

— Съжалявам – каза мрачно Полин.

След това се появи Роуз с купчина кожени и вълнени наметки, които стовари на масата. – Обадих се на мама и я помолих да донесе някои неща от къщи.

Всяка жена взе по някоя дреха. Скай подаде на Джоан кожен кеп и избра за себе си дебел шал. Едва се бяха увили в кожи, кашмир и визон, великолепно наконтени, сякаш щяха да ходят на зимен бал, настана време да тръгват, да посрещнат деня, който според прогнозите щеше да бъде по-студен от предишния.

— Вижте това – каза Полин, като вдигна вестника.

На снимката се виждаше една от жените на ТСВВС – в гръб, така че не можеше да се различи коя бе – докато върви с подскачащ отзад парашут, с придружаващ надпис: Харесва ли ви униформата, момичета? Според вестника отговорът на този въпрос бе: ХАРЕСВАМЕ вашите барети и турнюри, които всъщност са парашути. Харесва ни как изглеждате. Всъщност ние ви ХАРЕСВАМЕ, палавници.