Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Скай усети, че стиска ръката на Джоан и избягва очите на Роуз, тъй като не искаше да види недоверието в тях. Обаче, разсъждаваше тя, ако се загубеха, докато прелитаха от единия до другия край на Британия само с помощта на часовник и железопътна линия, можеха да се свържат по радиото, за да проверят къде се намират и какви опасности – като германски „Месершмит“ – ги дебнат по протежение на летателния им път.

След това Полин добави:

— Нямате право да използвате радио. Никога. Което означава, че не можете да летите, ако облаците са по-ниско от осемстотин крачки. Ако паднат под тази височина, полетът се отлага. Никакво издигане над облаците и опити да намерите пътя отвисоко. Без радио и инструменти за навигация би било самоубийство.

— Но… – Скай не успяваше да промълви и дума. Не можеше да повярва на онова, което бе казала Полин. Също толкова успешно можеха да летят и със завързани очи.

— Дадено – каза Роуз и Скай почувства усилието, което полагаше да бъде жизнерадостна както обикновено. – Без инструменти. Без радио. Имаме ли право поне на малко късмет?

Никой не се усмихна. Онова, което се искаше от тях, бе не само рисковано, но вероятно и смъртоносно. Някой ден Скай можеше спокойно да излети при привидно ясно време и след осемдесетина километра да се натъкне на облак, да навлезе дълбоко в него, както бе направила майка й, без да може да вижда железопътните релси на земята и да се блъсне слепешком в някой хълм, без никаква възможност да повика помощ. Или да се изгуби и да се озове някъде над Северно море без достатъчно гориво.

Полин им даде известно време, преди да раздаде на всяка по една карта.

— Както забелязвате – каза сухо тя, – на картите ви пише „Опасните за летене райони да не се отбелязват“. Нямате право да отбелязвате местонахождението на опасности като баражни балони, за да не може, в случай че самолетът ви бъде свален, вашата карта да попадне в ръцете на врага и да му дадете ценни разузнавателни данни.

Скай не можеше повече да се сдържа. Демонстрира малко от предишното си „аз“.

— След като редакторите на „Аероплан“ смятат, че нямаме и капка интелигентност, не би трябвало да се притесняват от онова, което пишем върху картите си.

Роуз първа се засмя, след това Джоан, после Мона и останалите. Какво друго им оставаше?

— А тези са за теб – Полин подаде на Скай купчина писма.

— За мен? – Скай отвори едно от тях и намери вътре покана от някакъв пилот за вечеря и танци. В следващото също имаше подобна молба, този път от инженер. Такава бе цялата купчина.

— Снимката ти във вестника те направи популярна – каза Полин.

Не се усмихвай.

— Ще откажа на всички, разбира се – каза тя, като прокуди образа на онази Скай, която бе танцувала цяла нощ в парижките джаз клубове с красив французин.

— Правилно – каза Полин. – Трябва да пазиш силите си. Никой няма да ни позволи да се докоснем до бойни самолети, което означава, че единствените, които жените ще пилотират, ще бъдат „Тайгър Мот“. До Шотландия.