Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Какво имаш предвид?
— Начинът, по който се движиш — ориентираше се към него без дори да се замисляш. Когато той мръдне, дори мъничко, ти нагласяш позата си по същото време. Като магнити… или гравитация. Вие сте като… сателити или нещо подобно. Никога не съм виждала нещо подобно.
Тя стисна устни и погледна надолу.
— Не ми казвай — подкачих я аз, като се насилих да се усмихна. — Четеш отново мистерии, нали така? Или е нещо научнофантастично този път?
Рене порозовя съвсем леко.
— Това е съвсем отделен въпрос.
— Намери ли нещо хубаво?
— Е, имаше една… но това няма значение. Говорим за теб сега.
— Трябва да се придържаш към любовните романи, мамо. Знаеш как се изперкваш от такива неща.
Устните й се извиха нагоре в краищата.
— Изглупявам, нали?
За половин секунда не успях да кажа нищо. Рене беше толкова лесна за заблуждаване. Понякога това беше хубаво нещо, защото не всичките й идеи бяха практични. Но ме болеше да видя колко бързо се поддаваше на празните ми приказки, особено когато беше адски права този път.
Тя вдигна поглед и аз успокоих изражението си.
— Не си глупава — просто си майка.
Тя се засмя и тогава замахна широко към белите пясъци, които се простираха към синята вода.
— И всичко това не е достатъчно, за да те накара да се преместиш обратно при глупавата си майка?
Плеснах драматично челото си с ръка, след което се престорих, че изцеждам косата си.
— Може да свикнеш с влагата — обеща тя.
— И ти можеш да свикнеш с дъжда — затапих я аз.
Тя ме сръчка закачливо и хвана ръката ми, когато се върнахме към колата.
Освен тревогите й относно мен, изглеждаше относително щастлива. Доволна дори. Все още гледаше Фил с влюбени очи и това беше успокояващо. Със сигурност живота й бе пълноценен и задоволителен. Със сигурност не й липсвах толкова много, дори сега…
Ледените пръсти на Едуард погалиха бузата ми. Погледнах нагоре, като премигнах, завръщайки се в настоящето. Той се наведе и целуна челото ми.
— У дома сме, Спяща красавице. Време е да ставаш.
Бяхме спрели пред къщата на Чарли. Лампата на верандата беше светната, а патрулката бе паркирана в алеята. Докато оглеждах къщата, забелязах пердето на прозореца във всекидневната да помръдва, като хвърляше линия от жълта светлина към тъмната морава.
Въздъхнах. Разбира се, Чарли се готвеше за нападение.
Едуард вероятно си мислеше същото нещо, защото изражението му се вледени и очите му бяха резервирани, когато дойде да отвори вратата ми.
— Колко е зле? — попитах аз.
— Чарли няма да е труден — обеща ми Едуард, гласът му нисък и без намек за шегуване. — Липсвала си му.
Очите ми се присвиха съмнително. Ако случаят беше такъв, тогава защо Едуард се бе напрегнал така, сякаш се готвеше за битка?
Чантата ми беше малка, но той настоя да я носи до къщата. Чарли задържа вратата отворена за нас.
— Добре дошла у дома, хлапе! — извика Чарли така, сякаш наистина го имаше предвид. — Как беше в Джаксънвил?
— Влажно. И пълно с дървеници.
— Значи Рене не те запали по Университета във Флорида?
— Опита се. Но предпочитам да пия водата, отколкото да я вдишвам.
Очите на Чарли се изместиха неохотно към Едуард.
— Приятно ли си изкара?
— Да — отговори Едуард с ведър тон. — Рене е много гостоприемна.
— Това е… ъ, хубаво. Радвам се, че си се забавлявал. — Чарли се извърна от Едуард, за да ме придърпа за неочаквана прегръдка.
— Впечатляващо — прошепнах аз в ухото му.
Той се засмя.
— Наистина ми липсваше, Бела. Храната тук е ужасна, когато те няма.
— Веднага се заемам — казах аз, когато той ме пусна.
— Ще се обадиш ли първо на Джейкъб? Досажда ми на всеки пет минути още от шест часа сутринта. Обещах му, че ще му се обадиш преди да си разопаковала багажа си.
Нямаше нужда да поглеждам към Едуард, за да усетя, че е прекалено неподвижен, прекалено студен до мен. Значи това бе причината за напрежението му.
— Джейкъб иска да говори с мен?
— Ужасно много, бих казал. Не искаше да ми каже за какво става дума — просто каза, че е важно.
Точно тогава телефонът иззвъня, остро и настоятелно.
— Отново е той, обзалагам се със следващата си заплата — промърмори Чарли.
— Аз ще вдигна. — Побързах към кухнята.
Едуард ме последва, докато Чарли изчезна във всекидневната.
Грабнах телефона насред звъненето му и се извърнах така, че да гледам към стената.
— Ало?
— Върнала си се — каза Джейкъб.