Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Сигурно си купува сова.
Двамата си проправиха път през тълпата обратно до „Магическата менажерия“. Когато стигнаха до входа, видяха Хърмаяни да излиза оттам, само че не носеше сова. Ръцете й здраво обгръщаха грамаден червеникавожълт котарак.
— Ти си купила това чудовище? — каза Рон и долната му челюст увисна.
— Нали е величествен? — каза Хърмаяни сияеща.
„Различни гледни точки“ — помисли си Хари. Рижавата козина на котарака бе гъста и пухкава, но краката му бяха доста криви, а физиономията му бе нацупена и някак сплескана, сякаш се бе блъснал право в тухлената стена. Тъй като сега Скабърс се не виждаше, котаракът доволно мъркаше в ръцете на Хърмаяни.
— Но, Хърмаяни, това нещо едва не ме скалпира! — протестираше Рон.
— Той не е искал. Нали, миличък? — рече Хърмаяни.
— А какво ще правя със Скабърс? — попита Рон и посочи издутия джоб на гърдите си. — Той се нуждае от почивка и спокойствие, а с това нещо наоколо как ще ги има?
— Което ми напомни, че си забрави тоника за плъхове — каза Хърмаяни и плесна дланта на Рон с малката червена бутилчица. — И престани да се безпокоиш. Нали Крукшанкс ще спи в моята спалня, а Скабърс — в твоята? Какъв ти е проблемът тогава? Бедничкият Крукшанкс, онази вещица каза, че бил там от години и никой не го искал…
— Да се чудиш защо — отбеляза саркастично Рон, като поеха към „Продънения котел“.
Завариха господин Уизли да седи в бара и да чете „Пророчески вести“.
— Как си, Хари? — вдигна той глава и се усмихна.
— Благодаря, добре! — отвърна Хари, докато тримата с Рон и Хърмаяни наобиколиха господин Уизли заедно с покупките си.
Артър Уизли остави вестника и Хари видя, че от познатата му вече снимка Сириус Блек го гледа право в очите.
— Още ли не са го заловили? — попита той.
— Не — отвърна господин Уизли с необичайно мрачен вид. — Наредиха ни на всички от министерството да оставим делничната си работа и да го търсим, но засега нямаме успех.
— Ще получим ли награда, ако го заловим? — попита Рон. — Няма да е лошо да изкараме малко пари…
— Не ставай смешен, Рон! — каза господин Уизли, който отблизо наистина изглеждаше много напрегнат. — Блек няма да се остави да го залови тринайсетгодишен магьосник. Само пазачите на Азкабан ще успеят да го приберат, запомнете какво ви казвам.
Точно тогава в бара влезе госпожа Уизли, натоварена с покупки и следвана от близнаците Фред и Джордж, които започваха петата си година в „Хогуортс“, новоизбрания отличник на училището Пърси и най-малкото дете в семейството, единственото момиче Джини.
Тя отдавна харесваше Хари и се смути повече отвсякога, когато го видя, може би защото той бе спасил живота й през последния срок в „Хогуортс“. Изчерви се силно и измънка „Здравей!“, без изобщо да го последне. Пърси обаче му подаде ръка тържествено, сякаш двамата с Хари никога не се бяха срещали, и каза:
— Радвам се да те видя, млади Хари!
— Здрасти, Пърси! — отвърна Хари, като се мъчеше да не се разсмее.
— Надявам се, че си добре — важно каза Пърси и двамата се ръкуваха, сякаш Хари се представяше на кмета.
— Много добре, благодаря!
— Хари! — провикна се Фред, като избута Пърси с лакът и се поклони дълбоко. — Очарован съм да те видя, стари приятелю…
— Великолепно! — добави Джордж, изтика Фред и грабна на свой ред ръката на Хари. — Направо зашеметяващо!
Пърси се намръщи.
— Стига! — намеси се госпожа Уизли.
— О, мамо! — възкликна Фред, сякаш току-що я бе забелязал и хвана и нейната ръка. — Страхотно е, че те виждам…
— Казах да престане! — повтори госпожа Уизли, като остави покупките на един свободен стол. — Здрасти, Хари, миличък! Нали чу каква вълнуваща новина си имаме? — Тя посочи лъскавата нова значка на гърдите на Пърси. — Втори отличник в семейството! — обяви тя, преливаща от гордост.
— И последният… — измърмори Фред под носа си.
— Не се и съмнявам! — смръщи се госпожа Уизли. — Забелязах, че не са направили префект никого от двама ви…
— За какво ни е да ставаме префекти? — попита Джордж, който изглеждаше възмутен от самата идея. — Да ни се стъжни животът ли?
Джини се разкикоти.
— Можехте да дадете по-добър пример на сестра си! — сопна се госпожа Уизли.
— Добре, че Джини има други братя за пример, мамо — каза високомерно Пърси. — Отивам горе да се преоблека за вечеря…
Той излезе и Джордж въздъхна.
— Опитахме се да го затворим в една пирамида — довери той на Хари, — но мама ни видя…