Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Това звучи като покана да ме премахнете. За да си върнете незабавно совата. Не съм съгласен — твърде опасно е.
— Та вие сте наемен ловец — отбеляза Рейчъл. — Боравите великолепно с лазерен пистолет, дори в момента сте въоръжен. Щом се опасявате за собствената си сигурност, как възнамерявате да отстраните останалите шест андроида? Те са далеч по-умни от старите „У-4“ на корпорация „Готци“.
— Но нали аз ги преследвам — възрази Рик. — А в този случай, преследваният ще съм аз. — Никак не му се нравеше мисълта, да стане плячка на другите. Знаеше добре, как се чувстват в подобна ситуация андроидите. Дори при тях, това водеше до забележими промени.
— Добре, съгласни сме — кимна Рейчъл. — Можете да прехвърляте птицата на своите наследници. Но настояваме да получим цялото потомство. И ако не се съгласите, ще трябва да се върнете в полицейското управление на Сан Франциско и да признаете пред своите началници, че прилаганият от вас тест на Войт-Кампф не е в състояние да различи андроид от човек. А след това си намерете друга работа.
— Дайте ми малко време — каза Декард.
— Добре — кимна Рейчъл. — Ще ви оставим тук, да си помислите в луксозна обстановка — тя си погледна часовника.
— Половин час — подхвърли Елдън Роузен. После двамата с Рейчъл мълчаливо излязоха от кабинета. Бяха казали, каквото имаха да казват. Сега всичко беше в негови ръце.
Рейчъл вече затваряше вратата, когато Рик произнесе в пространството:
— Страхотно ме изиграхте. Записахте неуспеха ми по време на теста, знаете, че работата ми зависи от него, а и проклетата птица е ваша.
— По-скоро ваше, миличък — поправи го Рейчъл. — Не забравяйте. Ще привържем бележка с адреса ви за крачето му и ще го изпратим за Сан Франциско. Когато се приберете вкъщи то вече ще ви чака.
„То — помисли си Рик. — Рейчъл нарече совата «то», а не «тя».“
— Само за момент — повика я Рик.
Рейчъл се спря на вратата.
— Решихте ли вече?
— Бих искал, — заговори той като отваряше капака на куфарчето, — да ви задам още няколко въпроса от теста. Моля, седнете.
Рейчъл вдигна поглед към чичо си, той кимна и тя се върна неохотно на мястото си.
— За какво става дума? — попита тя и вдигна вежди в знак на досада — или може би тревога. Почти машинално Рик отбеляза какво напрежение издава позата й.
Той насочи мълчаливо светлината към зеницата й и постави отново кожния датчик. Рейчъл втренчи поглед в светлинния източник. На лицето й се четеше презрение.
— Приятно куфарче, нали? — подхвърли сякаш без връзка Рик. — Дадоха ми го в службата.
— Да, да — закима с досада Рейчъл.
— Бебешка кожа — произнесе отчетливо Рик и погали черната повърхност на куфарчето. — Сто процента оригинална бебешка кожа.
И двете стрелки затанцуваха бясно. Но след известна пауза. Реакцията беше налице, но забавена. А пауза не би трябвало да има, Декард можеше да отмери до частици от секундата реактивния период.
— Благодаря ви, мис Роузен, — рече той и се зае да прибира апаратурата. Вече знаеше онова, което му бе необходимо. — Това е всичко.
— Тръгвате ли си? — запита Рейчъл.
— Да — кимна той. — Удовлетворен съм от резултата.
— А останалите деветима? — попита предпазливо Рейчъл.
— Тестът се оказа достоверен във вашия случай. Следователно, мога да направя извода, че ще е ефективен и в останалите.
Той се обърна към Елдън Роузен, потънал в мрачно мълчание до вратата.
— Тя знае ли?
Понякога самите андроиди не подозираха какви са. Тъпчеха ги с фалшиви спомени с надежда това да скъси реактивното време при тестуване.
— Не — поклати глава Елдън Роузен. — Програмирали сме я напълно. Но струва ми се, че беше започнала да се досеща. Когато я повикахте за повторния опит.
Рейчъл кимна пребледняла.
— Не се страхувай от него — рече й Елдън Роузен. — Ти не си се промъкнала на Земята нелегално. Ти си собственост на „Роузен асосиейшън“, търговски образец за демонстрации пред потенциалните колонисти.
Той се приближи към момичето и постави ръка на раменете й. Тя подскочи при допира.
— Можете да му вярвате — потвърди Рик. — Нямам никакво намерение да ви отстранявам. Приятен ден, мис Роузен — Рик се насочи към вратата, после внезапно спря.
— Истинска ли е совата? — запита ги той.
Рейчъл хвърли къс поглед на Елдън.
— Това няма значение — успокои я старецът. — Той и без това си тръгва. Не, птицата е изкуствена. Няма оцелели сови.