Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

И тозчас разправих всички събития от вечерта така, както съм ги изложил тук. Инспекторът слушаше внимателно, като отвреме-навреме вмъкваше някой въпрос.

— Такава необикновена история не съм чувал досега — заключи той, когато свърших. — Значи, казвате, писмото било изчезнало безследно? Работата изглежда лоша… много лоша наистина. Във всеки случай се изяснява това, което търсим, подбудата за убийството.

Кимнах утвърдително.

— Разбирам.

— Значи, казвате, мистър Акройд намекнал за подозрението си, че е замесен някой член от семейството. Семейството е доста разтегливо понятие.

— Не мислите ли, че Паркър би могъл да бъде човекът, когото търсим? — подхвърлих аз.

— Изглежда много вероятно. Очевидно той е подслушвал на вратата, когато сте излизали. А мис Акройд го е срещнала по-късно, когато се готвел да влезе в кабинета. Може би пак се е опитал да влезе, когато тя е била далеч и не можела да го види. Той е промушил Акройд, заключил вратата отвътре, отворил прозореца и се измъкнал оттам, а после заобиколил през някоя странична врата, която предварително оставил отворена. Как ви се струва?

— Само едно нещо противоречи на тази теория — казах полека. — Ако Акройд е продължил четенето на писмото веднага след моето излизане, каквото беше намерението му, не разбирам защо е трябвало да продължава да седи на същото място и цял час още да премисля нещата. Той веднага би повикал Паркър, би го изобличил на място и между двамата би избухнала страшна кавга. Спомнете си, Акройд беше човек с холеричен темперамент.

— Може да не е имал време да продължи незабавно четенето на писмото — предложи инспекторът. — Зная, че някой е бил при него в девет и половина. Ако този посетител е дошъл веднага след вашето излизане и след като излязъл, влязла мис Акройд да пожелае лека нощ, Акройд е имал възможност да продължи четенето на писмото едва след около десет часа.

— А обаждането по телефона?

— Сигурно се е обадил Паркър… може би, преди да се е сетил за заключената врата и отворения прозорец. После е премислил — или се е изплашил — и решил да казва, че не знае нищо. Точно така се е развило положението, уверявам ви.

— Д-да — казах с известно съмнение.

— Във всеки случай истината за обаждането по телефона можем да узнаем от телефонната централа. Ако връзката е дадена оттам не виждам кой друг би могъл да се обади освен Паркър. Уверявам ви, той е човекът, когото търсим. Но бъдете дискретен, не бива още да го плашим, преди да имаме всички доказателства. Аз ще взема мерки да не ни се изплъзне. Привидно ще съсредоточим вниманието си върху вашия тайнствен непознат.

Той стана от стола до писалището, който беше яхнал като кон, и се приближи до неподвижната фигура на креслото.

— Оръжието би трябвало да ни наведе на някаква следа — забеляза той, като вдигна глава, — То е особено… доколкото виждам, струва ми се, антика.

Той се наведе и почна да изучава внимателно дръжката и чух как изръмжа от задоволство. После много предпазливо стисна с двете си ръце под дръжката и издърпа острието от раната. Като продължаваше да държи кинжала така, че да не докосва дръжката, той го пъхна в една широка порцеланова купа, която украсяваше поставката на камината.