Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
За Ифтихар се очертава борбата да започне в добри условия. Благодарение на арабските конници и суданските стрелци, настанили се здраво зад пълзящите по хълмовете и спускащи се в долините дебели стени, той е сигурен, че ще издържи. Вярно е, че западните рицари са известни с храбростта си, но поведението им пред стените на Ерусалим изглежда някак странно в очите на един опитен военен. Ифтихар очаква те да започнат още с пристигането си да строят подвижни кули и разни обсадни машини, да копаят траншеи, за да се защитят от набезите на гарнизона. Но франджите не само не предприемат подобни действия, ами организират шествие около крепостта, водено от свещеници. Те гръмогласно пеят и се молят, а след това като полудели се втурват към стените, без да разполагат с каквато и да е стълба. Напразно ал-Афдал му е обяснявал, че франджите искат да завземат града поради верски причини. За Ифтихар подобен сляп фанатизъм е учудващ. Самият той е вярващ мюсюлманин, но ако се бие в Палестина, то е, за да защити египетските интереси и — защо да го отрича — за да изгради собствената си военна кариера.
Той знае, че градът не е като другите. Ифтихар винаги го е наричал с обикновеното му име, Елия, но улемите, докторите по ислямско право, го наричат ал-Кудс, Бейт-ел-Макдес или ал-Бейт ал-Мукаддас, „свято място“. Казват, че това е третият свещен град на исляма след Мека и Медина, защото тук Бог довел Пророка през една чудотворна нощ, за да го срещне с Мойсей и Исус, сина на Мария. Оттогава за всеки мюсюлманин ал-Кудс е символ на приемствеността на Божието послание. Много вярващи идват, за да се помолят в джамията ал-Акса, под огромния блестящ купол, който величествено се извишава над четвъртитите къщи на града.
Макар и небето да присъства на всеки уличен ъгъл, Ифтихар е здраво стъпил на земята. Военните техники, смята той, са едни и същи независимо от града. Пеещите шествия на франджите го дразнят, но не го тревожат. Едва след втората седмица на обсадата той започва да усеща как у него се заражда безпокойство, когато врагът се втурва разпалено да строи две огромни дървени кули. В началото на юли те вече са вдигнати, готови да пренесат стотици бойци до върха на крепостните стени. Силуетите им стърчат заплашително в средата на вражеския лагер.
Заповедите на Ифтихар са точни: ако някое от тези съоръжения направи и най-малкото движение по посока на стените, да го удавят под дъжд от стрели. Ако въпреки всичко кулата успее да се доближи, да използват гръцки огън, смес от петрол и сяра, която изсипват в стомни и я хвърлят запалена срещу обсадителите. Разпръсквайки се, течността предизвиква трудни за потушаване пожари. Страшното оръжие ще позволи на войниците на Ифтихар да отблъснат множество последователни нападения през втората седмица на юли, въпреки че, за да се предпазят от пламъците, обсадителите покриват подвижните кули с прясно одрани животински кожи, напоени с оцет. През това време плъзват мълви, че ал-Афдал ще пристигне всеки миг. Обсадителите, които се опасяват да не попаднат между два огъня, удвояват усилията си:
От двете подвижни кули, построени от франджите, разказва Ибн ал-Атир, едната бе насочена към Цион, на юг, а другата — на север. Мюсюлманите успяха да изпепелят първата, като убиха всички онези, които бяха вътре. Но тъкмо свършиха с унищожаването й, ето че пристигна пратеник със зов за помощ, тъй като градът бе нападнат от другата страна. Всъщност той бе превзет от север един петък сутринта, седем дни преди края на месец шаабан 492 година.
През онзи ужасен ден на юли 1099 година, Ифтихар се е отдръпнал в Кулата на Давид, осмоъгълна цитадела, чиито основи са споени с олово и която е най-здравото място по крепостната стена. Може да издържи още дни наред, но знае, че битката е изгубена. Еврейският квартал е завзет, улиците са пълни с трупове и боят вече се води близо до голямата джамия. Скоро той и хората му ще бъдат обкръжени от всички страни. При все това той продължава да се бие. Какво друго му остава? След обяд боевете в центъра на града практически приключват. Бялото знаме на Фатимидите остава да се вее само над Кулата на Давид.
Изведнъж атаките на франджите спират, приближава се пратеник. Той идва от страна на Сен-Жил и предлага на египетския генерал и хората му да се оттеглят невредими, ако предадат кулата. Ифтихар се колебае. Много пъти вече франджите не са удържали на обещанията си и нищо не говори, че Сен-Жил ще го направи този път. Казват, че бил около шестдесетгодишен, с побелели коси и че всеки го поздравявал с уважение, от което може да се предполага, че той би държал на дадената дума. Във всеки случай, знае се, че на него му е необходимо да се споразумее с гарнизона, защото дървената кула е разрушена, а всички атаки отблъснати. От сутринта марширува под стените, докато неговите събратя, останалите франкски предводители, вече грабят из града и спорят за къщите. Като премерва доводите за и против, Ифтихар най-накрая съобщава, че е готов да капитулира, при условие, че Сен-Жил обещае, като се закълне в честта си, че ще гарантира неговата сигурност и тази на хората му.