Кръстоносните походи през погледа на арабите

Наказанието на града на Абул-Ала свършва едва на 13 януари 1099 година, когато стотици въоръжени с факли франджи препускат по улиците и подпалват всеки дом. Преди това крепостната стена е разрушена камък по камък.

Случилото се в Маарра ще издълбае такава пропаст между араби и франджи, която няма да бъде запълнена в продължение на векове. Но по онова време парализираното от ужас население престава да се съпротивлява, освен ако не е принудено. И когато нашествениците, оставили след себе си само димящи развалини, поемат отново своя път на юг, сирийските емири бързат да им изпратят натоварени с дарове емисари, за да им засвидетелстват своята добра воля и да им предложат помощ, в случай, че се нуждаят от нещо.

Първи е Султан Ибн Мункиз, чичо на летописеца Усама, владеещ малкото емирство Шайзар. Франджите достигат земите му ден след като напускат Маарра. Предвожда ги Сен-Жил, един от най-често споменаваните от арабските хронисти военачалници. Емирът праща делегация и двамата бързо сключват договор. Султанът се задължава не само да снабдява франджите с храни, но им разрешава и да закупуват коне от пазара в Шайзар, обещава да им даде и водачи, за да прекосят безпрепятствено останалата част от Сирия.

Всички в областта вече са в течение на придвижването на франджите, маршрутът им е известен. Нали крещят гръмогласно, че главната им цел е Ерусалим, където ще завладеят гроба Исусов? Всички, попаднали на пътя, водещ към свещения град, се опитват да се предпазят от бича на франджите. Най-бедните се изпокриват в близките гори, макар и обитавани от диви зверове, лъвове, вълци, мечки и хиени. Онези, които могат да си го позволят, заминават навътре в страната. Други се подслоняват в най-близката крепост. Именно подобно решение избират селяните от богатата долина Букая, когато в последната седмица на януари 1099 година научават, че наблизо има франкски войски. Като подкарват добитъка си и понасят запаси от растително масло и жито, те тръгват нагоре към Хосн ел-Акрад, „Кюрдската цитадела“, която от трудно достижимия планински връх се възвисява над цялата долина, чак до Средиземно море. Въпреки че крепостта е от дълго време изоставена, стените й са здрави и селяните смятат, че там ще бъдат защитени. Но франджите, отново са останали без провизии, ги обкръжават. На 28 януари воините им започват да се катерят по крепостните стени на Хосн ел-Акрад. Предусещайки края, селяните прибягват до хитрост. Разтварят внезапно портите на цитаделата и оставят да излязат навън част от стадата. Забравили боя, всички франджи се втурват към добитъка, за да грабнат по нещо. В редовете им настъпва такава суматоха, че окуражените защитници нападат, стигат до шатрата на Сен-Жил и малко остава да пленят франкския предводител, изоставен от телохранителите си, втурнали се да получат и те част от плячката.