Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Някои говорят, че когато господарите на Египет видели разширяването на селджукската империя, били обхванати от такъв страх, че поискали от франджите да тръгнат срещу Сирия и да създадат буфер между тях и мюсюлманите. Само Бог знае истината.
Особеното обяснение, дадено от Ибн ал-Атир за началото на франкското нашествие, говори красноречиво за разделението, което царува всред мюсюлманския свят между сунити, считащи себе си за потомци на Багдадския абасидски халифат, и шиити, припознаващи Каирския фатимидски халифат. Схизмата, датираща от VII век и свързана с конфликт в рода на Пророка, е била винаги източник на ожесточени борби между мюсюлманите. Дори за държавници като Саладин, борбата срещу шиитите ще изглежда толкова важна, колкото и войната срещу франджите. „Разколниците“ са редовно обвинявани за всички злини, които сполетяват исляма, и нищо чудно, че дори самото франкско нашествие се приписва на техните интриги. Но даже повикването на франджите от Фатимидите да е напълно измислено, то радостта на каирските управници при пристигането на западните воини е напълно истинска.
След падането на Никея везир ал-Афдал топло поздравява василевса, а три месеца преди нашествениците да превземат Антиохия натоварена с дарове египетска делегация посещава лагера на франджите, за да им пожелае скорошна победа и да им предложи съюз. Военен от арменски произход, господарят на Кайро не изпитва никаква симпатия към турците и в това личните му чувства съвпадат с интересите на Египет. От средата на века напредването на селджуките къса територии от фатимидския халифат, така както и от византийската империя. Докато румите гледат как им се изплъзват Антиохия и Мала Азия, египтяните загубват Дамаск и Ерусалим, принадлежали им в продължение на век. Между Кайро и Константинопол, както и между ал-Афдал и Алексий, се установява здраво приятелство. Редовно се допитват един до друг, разменят сведения, кроят общи планове. Малко преди идването на франджите двамата мъже установяват с удовлетворение, че селджукската империя се разкъсва от вътрешни междуособици. Както в Мала Азия, така и в Сирия се появяват много съперничещи си държавици. Настъпил ли е час за реванш срещу турците? Не е ли време египтяни и руми да си възвърнат загубените земи? Ал-Афдал мечтае за общи действия на двете съюзнически сили и когато научава, че василевсът е получил от страните на франджите голямо подкрепление от войски, той предусеща, че реваншът е близък.
Делегацията, която изпраща в Антиохия, не споменава за договор за ненападение. За везира това се разбира от само себе си. Онова, което предлага на франджите, е справедлива подялба — за тях Северна Сирия, за него Южна, т.е. Палестина, Дамаск и крайбрежните градове чак до Бейрут. Той държи да направи предложението си възможно най-рано, в момент, когато франджите все още не са сигурни в превземането на Антиохия. Убеден е, че те ще бързат да приемат.
Но странно, отговорът им е уклончив. Те искат обяснения, уточнения, особено що се отнася до бъдещата съдба на Ерусалим. Държат се, разбира се, приятелски с египетските дипломати, дори им показват отрязаните глави на триста турци, убити край Антиохия. Но отказват да сключат каквото и да е споразумение. Ал-Афдал недоумява. Нима предложението му не е реалистично, не е щедро? Да не би румите и франкските им съюзници да имат сериозно намерение да завземат Ерусалим, с каквото впечатление са останали пратениците му? Нима Алексий го е излъгал?
Силният човек на Кайро все още се колебае каква политика да следва, когато през юни 1098 година до него достига вестта за падането на Антиохия, последвана три седмици по-късно от новината за унизителното поражение на Карбука. Везирът решава мигновено да действа, за да изненада и противниците, и съюзниците си. През юли, отбелязва Ибн ал-Каланиси, съобщиха, че генералисимус ал-Афдал, емир на войските, е напуснал Египет начело на многобройна армия и обсадил Ерусалим, където се намираха емирите Сокман и Илгази, синове на Орток. Той нападна града и разположи катапулти. Двамата братя турци, които властват над Ерусалим, току-що са се върнали от север, където са взели участие в злощастната експедиция на Карбука. След четиридесетдневна обсада градът капитулира. Ал-Афдал се отнесе щедро към двамата емири и ги пусна на свобода заедно с приближените им.