Кръстоносните походи през погледа на арабите

От всички делегации, преминали през огромните голи зали на Хосн ел-Акрад, най-щедра е тази от Триполи. Изваждайки една по една прекрасните скъпоценности, излезли изпод ръцете на еврейски майстори-занаятчии от града, посланиците пожелават на франджите добре дошли от името на най-уважавания княз по сирийското крайбрежие, кадията Джалал ел-Мулк. Той принадлежи на рода Бану Амар, превърнал Триполи в перлата на Арабския Изток. В никакъв случай не става въпрос за някой от безбройните военни кланове, завоювали земята си със силата на оръжието, а за династия от учени хора, чийто основател бил магистрат, кадия, титла, запазена от владетелите на града.

Когато франджите приближават, Триполи и околността живеят, благодарение на мъдростта на кадиите, във век на мир и благоденствие, за което съседите им завиждат. Гордост за жителите на града е огромният „дом на знанието“, Дар-ел-Илм, приютил библиотека със сто хиляди тома — една от най-големите за времето си. Градът е заобиколен от полета с маслинови дръвчета, рожкови, захарна тръстика и най-различни овощни насаждения, даващи изобилна реколта. Пристанището се радва на оживена търговия.

Именно богатството на града става причина за първите неприятности с нашествениците. В посланието, което изпраща в Хосн ел-Акрад, Джалал ел-Мулк кани Сен-Жил да изпрати делегация в Триполи, за да бъде сключен съюз. Непростима грешка. Франкските емисари са до такава степен впечатлени от градините, дворците, пристанището и златарския сук, че вече не чуват предложенията на кадията. Мислят все повече за онова, което биха могли да плячкосат, ако превземат града. И по всичко изглежда, че още със завръщането си при своя главатар са направили всичко възможно да разпалят алчността му. Джалал ал-Мулк, който наивно очаква отговора на Сен-Жил на предложението си за съюз, е доста изненадан, когато научава, че на 14 февруари франджите са обсадили Арка, вторият по големина град в княжество Триполи. Не само разочарован, но и ужасен, той вярва, че действията на нашествениците са само първа крачка към превземането на собствената му столица. Как да не си спомни за съдбата на Антиохия? Джалал ал-Мулк вече се вижда на мястото на нещастния Яги Сиян, препускащ позорно към смъртта или към забравата. В Триполи се запасяват с храни в очакване на дълга обсада. Жителите се питат с тревога колко ли време завоевателите ще се бавят пред Арка. Всеки отминал ден носи неочаквана отсрочка.