Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Франджите удържаха на думата си и ги оставиха да излязат през нощта по посока на пристанищния град Аскалон, където се установиха, ще отбележи съвестно Ибн-Ал-Атир. След което ще добави: Населението на свещения град бе избито, франджите клаха мюсюлманите в продължение на седмица. В джамията ал-Акса те убиха повече от седемдесет хиляди души. А Ибн ал-Каланиси, който избягва да споменава непотвърдени цифри, уточнява: Много хора бяха избити. Евреите бяха събрани в синагогата и франджите ги изгориха живи. Те разрушиха също така паметниците на светиите и гроба на Авраам — мир на праха му!
Измежду съборените от завоевателите паметници е Джамията на Омар, издигната в памет на втория наместник на Пророка, халиф Омар Ибн ал-Хатаб, завоювал Ерусалим от румите през февруари 638 година. Впоследствие арабите не пропускат често да отбелязват това събитие, изтъквайки разликата между собственото си поведение и това на франджите. Омар влязъл на гърба на прочутата си бяла камила, посрещнат от гръцкия патриарх на Свещения град. Халифът първо го уверил, че животът и имотът на всички жители ще бъдат запазени, а след това го помолил да му покаже светите места на християнството. Докато били в църквата Кияма, гроба Господен, настанал час за молитва и Омар попитал домакина си къде може да постеле килимчето си, за да се помоли. Патриархът му отговорил, че може да остане там, където е, но халифът възразил: „Ако го направя, утре мюсюлманите ще поискат това място да стане тяхно с думите: Омар се е молил тук“. И като взел килимчето си, той излязъл да коленичи навън. Той бил прав, защото именно на това място щяла да бъде построена джамията, носеща името му. Франкските военачалници, уви, нямат неговото великодушие! Те отбелязват победата си с неописуемо клане, след което дивашки разграбват града, който твърдят, че почитат.
Едноверците им също не са пощадени. Една от първите мерки, предприети от франджите, е да изхвърлят от църквата на Божи Гроб всички свещеници от източното вероизповедание — гърци, грузинци, арменци, копти и сирийци — които служат заедно там по силата на древна традиция, спазвана от всички завоеватели дотогава. Изумени от толкова фанатизъм, първослужителите на източнохристиянските общности решават да се съпротивляват. Те отказват да открият пред завоевателя мястото, където са скрили истинския кръст, на който е умрял Христос. За тези хора религиозната преданост към реликвата е съпроводена от патриотична гордост. Нима не са съграждани на Назарееца? Но нашествениците не са никак впечатлени от този факт. След като арестуват свещениците, на които е поверено пазенето на кръста, и ги подлагат на мъчения, за да изтръгнат тайната, те успяват чрез сила да лишат християните в Свещения град от най-ценната им реликва.
Докато западните рицари избиват и последните укрили се жители и слагат ръка на всички богатства на Ерусалим, събраната от ал-Афдал армия напредва бавно през Синай. Тя стига в Палестина едва двадесет дни след трагедията. Везирът, който лично я предвожда, се колебае дали да тръгне направо към Свещения град. Въпреки че разполага с близо тридесет хиляди войници, той не се чувства силен, защото няма обсадна техника, а и решителността на франкските рицари го плаши. Така че решава да се настани с войската си в околностите на Аскалон и да изпрати делегация в Ерусалим, която да проучи намеренията на врага. В окупирания град египетските пратеници са отведени при едър рицар с дълги коси и руса брада, който им е представен като Готфрид Булонски, новия господар на Ерусалим. Именно нему те предават посланието на везира, който обвинява франджите в злоупотреба с доверието му и им предлага споразумение, ако обещаят да напуснат Палестина. Вместо отговор западните рицари събират силите си и незабавно се втурват към Аскалон.
Напредват толкова бързо, че успяват да стигнат досами мюсюлманския лагер, без съгледвачите да предупредят за това. Още при първия сблъсък египетската армия отстъпи и се оттегли по посока на пристанището на Аскалон, разказва Ибн ал-Каланиси. Ал-Афдал също се оттегли. Мечовете на франджите победиха мюсюлманите. Клането не пощади нито пешаците, нито опълченците, нито градските жители. Близо десет хиляди души загинаха, а лагерът бе разграбен.