Кръстоносните походи през погледа на арабите

Повелителят на правоверните, въплъщавал дълго славата на арабите, се превръща в жив символ на упадъка. А ал-Мустазхир, от когото бежанците от Ерусалим очакват чудо, е най-типичният представител на породата лениви халифи. Дори и да поиска, той не би могъл да се притече на помощ на Свещения град, защото единствената армия, с която разполага, е личната му гвардия от няколкостотин черни и бели евнуси. Но не войници липсват в Багдад. Хиляди от тях се разхождат неспирно по улиците, често пияни. За да се предпазят от произвола им, жителите са свикнали да преграждат всяка нощ достъпа до кварталите си с тежки дървени или железни бариери.

Разбира се, униформеното бедствие, обрекло суковете на разорение чрез системни грабежи, не се подчинява на заповедите на ал-Мустазхир. Началникът на войниците въобще не говори арабски. Защото подобно на всички градове в мюсюлманска Азия Багдад живее вече над четиридесет години под чехъла на селджукските турци. Най-влиятелният човек в столицата на Абасидите, младият султан Баркярук, братовчед на Килидж Арслан, е на теория сюзерен на всички владетели в областта. Но в действителност всяка провинция в селджукската империя е практически независима, а членовете на царското семейство са изцяло погълнати от династични ежби.

Когато през септември 1099 година ал-Харауи напуска абасидската столица, той не е успял да се срещне с Баркярук, защото султанът воюва в Северна Персия срещу собствения си брат Мохамед — борба, обърнала се в полза на Мохамед, който през октомври превзема и самия Багдад. Но абсурдният конфликт не приключва. Дори придобива напълно смехотворен обрат под учудените погледи на арабите, които вече даже не се опитват да го разберат. Съдете сами! През януари 1100 година Мохамед напуска набързо Багдад, а Баркярук се завръща победоносно. Но не задълго, защото през пролетта отново го загубва. През април 1101 година се завръща със сила и след година отсъствие разгромява брат си. В джамиите на абасидската столица започват отново да споменават името му в петъчните молитви, докато през септември положението за пореден път се променя. Победен от коалиция, сключена между двама от братята му, Баркярук изглежда завинаги отстранен. Но не ако го познаваш — въпреки поражението си, той се връща ненадейно в Багдад и владее града в продължение на няколко дни, преди отново да бъде отстранен през октомври. Но този път отсъствието му е кратко, защото още през декември е сключено споразумение, с което градът му е върнат. Така в разстояние на тридесет месеца Багдад преминава осем пъти от едни ръце в други. Т.е. нов господар на всеки сто дни! В същото време западните нашественици укрепват присъствието си в завоюваните територии.