Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
В края на юли пристига втора вест, още по-необичайна от първата, която прелита за няколко минути от джамия на джамия, от уличка на уличка. По време на обсадата на град Акра, Готфрид, господар на Ерусалим, бил поразен от стрела, която го убила, разказва Ибн ал-Каланиси. Говори се също и за някакви отровни плодове, които палестински първенец поднесъл на франкския военачалник. Други мислят, че е било естествена смърт, предизвикана от епидемия. Но на публиката най й харесва версията, отбелязана от летописеца от Дамаск: Готфрид загинал под ударите на защитниците на Акра. Не означава ли подобна победа, само година след падането на Ерусалим, че вятърът започва да се променя?
Впечатлението сякаш се потвърждава няколко дни по-късно, когато става известно, че Боемунд, най-страшният от франджите, е заловен. „Мъдрият“ Данишменд се справя с него. Както и три години преди това, при битката край Никея, турският вожд е обсадил арменския град Малатия. Като научи това, пише Ибн ал-Каланиси, Боемунд, крал на франджите и господар на Антиохия, събра хората си и тръгна срещу мюсюлманската армия. Безразсъдно начинание, защото, за да стигне до обсадения град, франкският военачалник трябва да язди цяла седмица през планинска местност, здраво владяна от турците. Осведомен за приближаването му, Данишменд подготвя засада. Боемунд и петстотинте рицари, които го придружават, са посрещнати с преграден огън от стрели, сипещи се върху им в тесния проход, където им е невъзможно да се разгърнат. Бог отсъди победа на мюсюлманите и те убиха голям брой франджи. Боемунд и неколцина от другарите му бяха пленени. Отвеждат ги оковани по посока на Никсар, в Северен Анадол.
Последователното отстраняване на Сен-Жил, Готфрид и Боемунд, тримата главни архитекти на франкското нашествие, е схванато от всички като Божи знак. Хората, доскоро смазани от привидната непобедимост на западните рицари, отново добиват смелост. Не е ли това моментът да им нанесат решителен удар? Един човек, във всеки случай, го желае силно. Дукак.
Да не се лъжем, младият владетел на Дамаск няма нищо общо с ревностните бранители на исляма. Нима не доказва по време на битката за Антиохия, че е готов да предаде своите, заради местните си амбиции? Едва през пролетта на 1100 година селджукският владетел внезапно вижда необходимостта от свещена война срещу неверниците. Един от васалите му, бедуински владетел от Голанското плато, се оплаква от честите нахлувания на франджите от Ерусалим, които опустошават реколтата и крадат стадата му. Дукак решава да ги сплаши. През един майски ден, когато Готфрид и дясната му ръка Танкред, племенник на Боемунд, се връщат с хората си от поредния набег, оказал се особено плодоносен, армията от Дамаск ги напада. Натежали от плячката, франджите са неспособни да завържат бой. Затова предпочитат да побягнат, като оставят след себе си много мъртъвци. Самият Танкред едва успява да се спаси. За да отмъсти, той организира ответно нападение досами околностите на сирийската столица. Овощните градини са опустошени, селата оплячкосани и опожарени. Изненадан от мащабите и бързината на ответния удар, Дукак не се осмелява да се намеси. С обичайното си непостоянство, горчиво съжалявайки за действията си в Голан, той стига дори дотам да предложи на Танкред да му заплати голяма сума пари, ако се отдалечи. Разбира се, подобно предложение само засилва решителността на франкския княз. Като преценява съвсем логично, че владетелят се намира в безизходно положение, той му изпраща делегация от шестима души, която го приканва или да приеме християнството, или да предаде Дамаск. Нищо по-малко. Възмутен от подобно нахалство, селджукът заповядва пратениците да бъдат задържани и заеквайки от ярост, на свой ред им нарежда да приемат исляма. Един от тях се съгласява. Останалите петима тозчас са обезглавени.
Едва научил за случилото се, Готфрид се присъединява към Танкред. Начело на всички хора, с които разполагат, в продължение на десет дни двамата системно опустошават околностите на сирийската столица. Богатата равнина Гута, която обгръща Дамаск както светлият кръг обгръща луната, според израза на Ибн Джубайр, изглежда плачевно. Дукак не мърда. Затворен в двореца си в Дамаск, той изчаква бурята да отмине. Още повече, че васалът от Голан е отхвърлил сюзеренството му и е приел да плаща годишен данък на господарите на Ерусалим. Но онова, което е по-сериозно, е, че населението на сирийската столица започва да се оплаква от неспособността на управниците да го защитават. Хората недоволстват срещу турските войници, които се разхождат като пауни из суковете, но изчезват вдън земя щом врагът се подаде край градските порти. Дукак е обсебен от една едничка мисъл: да си отмъсти колкото се може по-скоро, дори и само за да се реабилитира в очите на собствените си поданици.