Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Вървяхме навярно час и през това време аз се опитвах да не фокусирам зрението си за нищо. Тогава дон Хуан поиска да започна да разделям образите, които вижда всяко от очите ми. След близо час получих страшно главоболие и се наложи да спра.
— Мислиш ли, че можеш да намериш сам подходящо място да починем? — попита той.
Нямах представа какъв е критерият за „подходящо място“. Той търпеливо обясни, че гледането на къси разстояния позволявало на очите да съзират невероятни неща.
— Какви например? — попитах аз.
— Тези неща не са обикновени — каза той. — Повече приличат на чувства. Ако погледнеш към някой храст или дърво, или камък, където би искал да си починеш, очите ти могат да те накарат да усетиш дали това е най-доброто място за почивка или не.
Отново го подканих да опише какви са тези чувства, но той или не можеше да ги опише, или просто не искаше. Каза, че трябва да се упражнявам, като си избирам място, и тогава той ще ми казва дали очите ми работят както трябва или не.
По едно време съгледах нещо като камъче, което отразяваше светлина. Щом фокусирах очите си на него, не можех да го видя, но обгърнех ли местността с бърз поглед, успявах да доловя нещо като леко блещукане. Посочих мястото на дон Хуан. Беше в средата на открита, незасенчена равна местност, където нямаше гъсти шубраци. Той се разсмя гръмогласно, а после ме попита защо съм избрал точно това място. Обясних, че съм видял блещукане.
— Не ме интересува какво виждаш — каза той. — Може да видиш и слон. Важното е какво усещаш.
Не усещах абсолютно нищо. Той ме изгледа тайнствено и каза, че му се иска заради мен да поседне и той, но ще иде да седне другаде, докато аз изпробвам избраното от мен място.
Седнах, а той ме загледа с любопитство от разстояние девет-десет метра. След няколко минути започна да се смее силно. Смехът му някак ме нервира. Направо ме вбеси. Усетих, че ми се подиграва, и се ядосах. Започнах да се чудя защо изобщо седя тук. Имаше нещо безкрайно сбъркано в начина, по който правех усилия да общувам с дон Хуан. Имах чувството, че съм само жертва в ноктите му.
Изведнъж дон Хуан се завтече към мен и ме задърпа за ръката, влачейки ме три-четири метра. Помогна ми да се изправя и избърса потта от челото си. Тогава забелязах, че е изчерпал всичките си сили. Потупа ме по гърба и каза, че съм избрал неподходящо място и че се наложило незабавно да ме спаси, защото забелязал, че мястото, на което седя, ще овладее всичките ми чувства. Разсмях се. Беше наистина много смешен, както се бе завтекъл към мен. Затичал се беше като същински младеж. Краката му се движеха, сякаш загребваха меката червеникава пръст, за да катапултира върху мен. Бях го видял как ми се присмива, а сетне, само след една-две секунди, вече ме теглеше за ръката.
След малко ме подкани да продължим с търсенето на място за почивка. Отново тръгнахме, но аз нито намирах, нито „усещах“ каквото и да било. Да бях по-спокоен, сигурно щях да забележа или да усетя нещо. Бях престанал обаче да му се сърдя. Накрая той посочи някакви скали и ние спряхме.
— Не се отчайвай — каза дон Хуан. — Човек дълго трябва да тренира очите си.
Не отвърнах. Нямах намерение да се отчайвам от нещо, което въобще не разбирам. И все пак трябваше да призная, че вече три пъти, откакто бях започнал посещенията си при дон Хуан, се гневях и вбесявах почти до болестно състояние, седейки на места, които той наричаше неподходящи.
— Номерът е да усещаш с очите си — каза той. — Твоят проблем сега е, че не знаеш как да усещаш. Но с упражнения и това ще постигнеш.
— Може би ще ми кажеш, дон Хуан, какво трябва да усещам.
— Невъзможно.
— Защо?
— Никой не може да ти каже какво би могъл да усещаш. Това не е нито топлина, нито светлина, нито блясък, нито цвят. Това е нещо друго.
— Не можеш ли да го опишеш?
— Не. Мога да ти предложа само техниката. Щом веднъж се научиш да разделяш образите и да виждаш всичко двойно, ще трябва да съсредоточиш вниманието си в пространството между двата образа. Там, в това пространство, ще става всяка промяна, която трябва да бъде забелязана.
— И какви са тези промени?
— Това не е важно. От значение е само усещането ти. Всеки човек е различен. Днес си видял блещукане, но това може и нищо да не значи, защото е липсвало усещане. Не мога да ти кажа какво се чувства. Сам трябва да си го научиш.