Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
— Мисля, че никак не си се променил, докато се мъчеше да изучиш растенията — каза гой с укор.
Започна да изрежда на глас всички промени на личността, които ми бе препоръчал да предприема. Казах му, че много сериозно съм обмислил въпроса и намирам, че не ми е възможно да ги направя, защото всяка от тях е в противоречие с моята същност. Той отговори, че не било достатъчно само да ги обмисля и че всичко онова, което ми е казал, не е просто ей така. Отново настоях, че макар да съм направил съвсем малко по отношение приспособяването на моя личен живот към неговите идеи, аз наистина съм искал да науча как се използват растенията.
След продължително и неловко мълчание смело го попитах:
— Ще ми разкажеш ли за пейота, дон Хуан?
Той отговори, че голите ми намерения не са достатъчни и че да се научи за пейота — за пръв път го нарече „Мескалито“ — е сериозна работа. Изглежда нямаше какво повече да се каже.
Рано привечер обаче той ме подложи на изпит: постави ми задача, без да ми показва никакви пътища за разрешаването й: трябваше да намеря благоприятно място или кътче от площадката пред вратата му, където винаги седяхме да говорим — кътче, където бих могъл примерно да се почувствам съвършено щастлив и пълен със сила. През нощта, докато се опитвах да намеря това „кътче“, търкаляйки се по земята, на два пъти открих промяна в оцветяването на равномерно тъмната пръст на посочената площ.
Задачата ме изтощи и аз заспах на едно от местата, където бях открил разлика в цвета. На сутринта дон Хуан ме събуди и съобщи, че съм се представил много успешно. Не само съм открил благоприятното място, което съм търсил, но съм намерил и неговата противоположност, неприятелското или отрицателното кътче, както и цветовете, присъщи на двете.
Събота, 24 юни 1961 година
Рано сутринта отидохме в чапарала. Докато вървяхме, дон Хуан ми обясни, че намирането на „благоприятно“ или „враждебно“ място било важна необходимост за човек в безлюдната пустиня. Поисках да извъртя разговора към темата за пейота, но той направо отказа да говори за него. Предупреди ме, че не трябва да споменавам нищо за това, докато сам не повдигне въпроса.
Седнахме да си починем в сянката на няколко високи храста в_ _местност с буйна растителност. Тревата около нас още не бе съвсем изсъхнала; денят бе топъл и мухите непрекъснато ми досаждаха, но сякаш не пречеха на дон Хуан. Зачудих се дали просто не им обръща внимание, ала после забелязах, че те въобще не кацат по лицето му.
— Понякога е нужно бързо да се намери благоприятно място, когато си на открито — продължи дон Хуан. — Или, да речем, е необходимо бързо да се определи дали мястото, където е човек, става за почивка или не. Веднъж седнахме да си починем край един хълм и ти страшно се ядоса и разстрои. Това място беше твой враг. Малка врана те предупреди за това, нали си спомняш?
Спомних си, че той ми бе подхвърлил за в бъдеще да избягвам тази местност. Спомних си също, че се бях ядосал, защото не ме беше оставил да се засмея.
— Реших, че враната, която прелетя над главите ни, е знак само за мен — каза той. — Никога не бих подозирал, че враните са настроени приятелски към теб.
— За какво говориш?
— Враната беше знак — продължи той. — Ако разбираш от врани, щеше да бягаш от това място като от чума. Не винаги има врани, които да предупреждават, затова трябва да се научиш сам да откриваш подходящите места за лагеруване или почивка.
След продължителна пауза дон Хуан внезапно се обърна към мен и ми каза, че за да намеря подходящо място за почивка, трябва само да кръстосам очи. Той ме погледна вещо и с поверителен тон ми съобщи, че тъкмо това съм направил, когато се търкалях на верандата, и по този начин съм успял да намеря две места и техните цветове. Каза ми, че е приятно изненадан от способностите ми.
— Аз наистина не зная какво съм направил — казах аз.
— Ти кръстоса очи — каза той натъртено. — Такава е техниката; сигурно това си направил, макар и да не го помниш.
После дон Хуан описа техниката, за усвояването на която според него бяха нужни години и която се състоеше в постепенно пригаждане на очите да виждат поотделно един и същи образ. Отсъствието на преливане на образа довеждало до двойно възприемане на света; това двойно възприемане според дон Хуан даваше възможност да се преценяват промените в обкръжаващата среда, които очите обикновено не са способни да забележат.
Дон Хуан ме помоли да опитам. Той ме увери, че няма да ми навреди на зрението. Каза, че трябва да започна, като гледам на къси разстояния, почти с ъгълчетата на очите си. Посочи един голям храст и ми показа как. Изпитвах странно усещане, като гледах как очите на дон Хуан невероятно бързо се движат по храста. Напомняха ми очите на някое скокливо животно, което не може да гледа в една постоянна посока.