Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Заседнал си на опасен кръстопът — каза той. — Не е правилно да прогонваш тези същества, но не бива и да допускаш да си стоят така. Засега присъствието им е пречка за твоето сънуване.
— Какво мога да направя, дон Хуан?
— Излез им насреща още сега, в ежедневния свят, и им кажи да дойдат при теб по-късно, когато ще си добил повече сила за сънуването.
— Как да им изляза насреща?
— Това не е много просто, но все пак е изпълнимо. Необходим е само известен кураж, какъвто ти, разбира се, имаш.
Докато смогна да кажа, че нямам никакъв кураж, дон Хуан вече ме беше повел към възвишенията. По онова време той живееше в северната част на Мексико и бе създал у мен впечатлението, че е самотен магьосник, забравен от всички старец, който се намира изцяло извън общото русло на живота. Бях се убедил, обаче, че е изключително интелигентен. Главно поради това бях склонен да приемам и онези черти у него, които отчасти смятах за чиста ексцентричност.
Лукавството, което магьосниците са развили през вековете, беше отличителна черта на дон Хуан. Той първо проверяваше дали съм разбрал всичко, което бих могъл, докато бях на нормалното си ниво на съзнание, а след това ме вкарваше във второто внимание, където разбирах или, най-малкото, слушах запалено всичко, на което ме учеше. По този начин той ме разделяше на две. Като се намирах на нормално ниво на съзнание, не проумявах защо или как съм толкова склонен да се отнасям сериозно към неговите чудатости. Когато бях във второто внимание обаче, тези неща ми изглеждаха съвсем смислени.
Дон Хуан твърдеше, че второто внимание е достъпно за всички ни, ала ние го отхвърляме, повече или по-малко настойчиво, като своеволно и прибързано се придържаме към нашата рационалност. Той смяташе, че бариерите, които преграждат пътя към това състояние, се събарят именно от сънуването.
В деня, когато ме поведе към възвишенията на Сонорската пустиня, за да се срещна с неорганичните същества, аз се намирах на нормалното си ниво на съзнание. Въпреки това разбирах, че ми предстои да извърша нещо наистина невероятно.
В пустинята беше преваляло. Червеникавата почва бе още влажна и полепваше по гумените ми подметки. Трябваше да стъпвам на камъни, за да остъргвам тежките буци пръст от обувките си. Вървяхме на изток, като се изкачвахме към възвишенията. Когато стигнахме до една тясна долчинка между два хълма, дон Хуан спря.
— Това място е направо идеално за призоваване на твоите приятели — каза той.
— Защо ги наричаш мои приятели?
— Те сами са те избрали. Когато направят нещо такова, то е признание, че искат да се сближат. Споменавал съм ти, че магьосниците завързват приятелство с тях. Изглежда, че u при теб ще стане така. Даже няма да е нужно да проявяваш настойчивост.
— В какво се изразява подобно приятелство, дон Хуан?
— Във взаимен обмен на енергия. Неорганичните същества предоставят висшето си съзнание, а магьосниците — своето повишено съзнание и висша енергия. Положителният резултат от това е равностойна размяна, а отрицателният — зависимостта, в която изпадат и двете страни. Древните магьосници обичали съюзниците си. Всъщност обичали ги повече и от себеподобните си. Според мен такава привързаност е страшно опасна.
— Какво ще ме посъветваш да направя сега, дон Хуан?
— Призови ги. Прецени ги хубаво и сам реши как да постъпиш.
— По какъв начин да ги призова?
— Представи си ги така, както си ги видял насън. Те са наситили сънищата ти с присъствието си, защото искат да оставят у теб траен спомен за формата си. Сега е моментът да използваш този спомен.
Дон Хуан енергично ми нареди да затворя очи и да не ги отварям. После ме заведе до някакви камъни и ме накара да седна върху тях. Почувствах твърдостта и хладината им. Камъните бяха полегати и аз с мъка пазех равновесие.
— Стой тук и си представяй съществата, докато образът им не изникне пред теб точно такъв, какъвто е в сънищата ти — каза дон Хуан на ухото ми. — Трябва да ми съобщиш, когато се очертаят ясно.
Изграждането на пълна мисловна картина на техните фигури — такава, каквато виждах в сънищата си — ми отне съвсем малко време и усилие. Изобщо не бях изненадан, че съм успял да го постигна. Това, което ме шокира, беше фактът, че въпреки отчаяните ми опити да известя дон Хуан, че съм извикал представата в съзнанието си, не ми се удаваше нито да изрека някакви думи, нито пък да отворя очи. Със сигурност обаче бях буден. Чувах всичко наоколо.
Чух дон Хуан да ми казва: „Сега вече можеш да отвориш очи.“ Отворих ги без никакво затруднение. Седях с кръстосани крака върху някакви камъни, но не върху онези, които бях почувствал под себе си, когато той ме бе накарал да седна. Дон Хуан беше зад мен, откъм дясната ми страна. Опитах се да се извъртя, за да съм с лице към него, но той обърна главата ми така, че да гледам право напред. И в този момент видях тъкмо пред себе си две тъмни фигури, подобни на тънки дървесни стволове.