Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Това са си истински срещи с твоите неорганични приятели — заяви дон Хуан.
Не ми се спореше, но не исках и да се съгласявам с него. Реших да си замълча. Вече бях забравил въпроса си за древните магьосници, но дон Хуан сам подхвана тази тема.
— По моя преценка древните магьосници са съществували навярно още преди десет хиляди години — каза той и с усмивка зачака моята реакция.
Позовавайки се на общоприетите археологически данни за преселението на номадски племена от Азия към двата американски континента, отвърнах, че намирам тази дата за погрешна. Десет хиляди години изглеждаше твърде отдавна.
— Ти си имаш свои сведения, а аз си имам мои — отвърна дон Хуан. — Моите сведения са, че древните магьосници са били в разцвет в продължение на четири хиляди години — от около седемхилядната до трихилядната година преди нас. Залезът им настъпил преди три хиляди години. Оттогава дошлите след тях магьосници се занимават с прегрупиране и преустройване на онова, което е останало от древните.
— Откъде си толкова сигурен в твоите дати? — запитах аз.
— А ти откъде си толкова сигурен в твоите? — сопна ми се той.
Казах му, че археолозите разполагат с безпогрешни методи за установяване на дати, свързани с отминали култури. Той ми отвърна все така рязко, че и магьосниците си имат свои методи, които са не по-малко безпогрешни.
— Не се опитвам да ти противореча или да те оборвам — продължи той, — но скоро ще ти се удаде възможност да попиташ някой, който има сигурни сведения за тези неща.
— Никой не би могъл да има сигурно сведения за това, дон Хуан.
— Отново ще ти се стори невероятно, но съществува някой, който може да потвърди всичко това. Един ден ще се срещнеш с този човек.
— Хайде де, дон Хуан, ти май се шегуваш. Кой може да потвърди какво се е случило преди седем хиляди години?
— Много просто, един от древните магьосници, за който съм ти говорил. Онзи, с когото аз самият съм се срещал. Тъкмо от него научих всичко за древните магьосници. Надявам се, че ще запомниш онова, което ще ти разкажа за този човек. Той е важна фигура в много от нашите занимания и ти също ще трябва да се срещнеш с него.
Казах на дон Хуан, че целият съм в слух, макар и да не разбирам за какво ми говори. Той ме упрекна, че се отнасям снизходително към него и в действителност не вярвам на нито една дума за древните магьосници. Признах, че когато бях на обикновеното си ниво на съзнание, аз, естествено, не вярвах на тези фантасмагории. Но и когато се намирах във второто внимание, пак се съмнявах в тях, въпреки че тогава би трябвало да реагирам по-различно.
— Разказите ми се превръщат във фантасмагории само когато разсъждаваш над тях — отбеляза той. — Без намесата на здравия ти разум, те си остават чисто и просто въпрос на: енергия.
— Защо казваш, че и аз ще се срещна с един от древните магьосници, дон Хуан?
— Защото точно така ще стане някой ден. Вашата среща е изключително важна. Но засега нека да ти разкажа една друга фантасмагория, която се отнася до нагуала Себастиан, един от нагуалите от моята приемствена линия.
Оказа се, че нагуалът Себастиан бил клисар в някаква църква в Южно Мексико, някъде в началото на осемнайсети век. В своя разказ дон Хуан подчерта, че магьосниците, предишни или сегашни, често търсят убежище в стабилни институции, каквато е например Църквата. Той заяви, че поради изключителната си дисциплина те са надеждни служители, ревностно търсени от такива институции, които винаги изпитват остра нужда от подобни личности. Според дон Хуан, стига само някой да не е наясно с действията на магьосниците, те изглеждат като образцови работници, понеже са напълно лишени от идеологически убеждения. Един ден, докато Себастиан изпълнявал задълженията си като клисар, в църквата дошъл някакъв странен човек — стар и наглед болен индианец. С немощен глас той казал на Себастиан, че се нуждае от помощ. Последният помислил, че индианецът търси енорийския свещеник, но човекът с голямо усилие се обърнал именно към нагуала. Според неговите думи, изречени рязко и без заобикалки, той знаел, че Себастиан е не само магьосник, но и нагуал.
Себастиан, силно разтревожен от внезапния обрат на събитията, дръпнал индианеца настрана и му поискал извинение. Онзи отвърнал, че не е дошъл да се извинява, а до получи специфична помощ. Нуждаел се от енергията на нагуала, за да продължи живота си, който, по неговите твърдения, траел вече хиляди години, но в момента бил на път да угасне.