Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Дон Хуан каза, че има два начина да се премине през втората врата на сънуването. Първият е да се събудиш в друг сън, тоест да сънуваш, че сънуваш, а след това да сънуваш, че се събуждаш. Вторият вариант е да използваш елементите на даден сън, така че от тях да се породи друг, точно като в моя случай.
Дон Хуан ме остави да се упражнявам без никаква намеса от негова страна, както бе постъпвал през цялото време. Аз успях да изпробвам и двете възможности, които ми беше описал. Или сънувах първо, че сънувам, а после — че се събуждам, илц пък се стрелках от един съвсем достъпен за сънното ми внимание елемент към някой друг, по-отдалечен. Понякога навлизах в лека разновидност на втория случай: взирах се в някой елемент от даден сън, като задържах погледа си дотогава, докато елементът не променяше формата си, и променяйки се, той ме издърпваше, с вихрушка и бучене, в следващия сън. Никога не успявах обаче да реша предварително към кой от тези три начина ще се придържам. Заниманията ми винаги завършваха с изчерпването на сънното ми внимание, след което в крайна сметка се събуждах или изпадах в непрогледния мрак на дълбокия сън.
По време на практиката ми всичко вървеше гладко. Безпокояха ме само едно странно енергийно вмешателство и някакви пристъпи на страх и притеснение, които бях започнал да изпитвам все по-често. Опитвах се да не им обръщам внимание, като си казвах, че вероятно са свързани с ужасните ми хранителни навици или с факта, че по онова време дон Хуан ми даваше в изобилие психотропни растения — нещо, което представляваше част от обучението ми. Пристъпите обаче станаха толкова явни, че се наложи да се обърна към дон Хуан за съвет.
— Сега вече си навлязъл в най-опасната област на магьосническото знание — започна той. — Тя е абсолютен ужас, истински кошмар. Бих могъл да се пошегувам с теб и да кажа, че не съм ти споменавал за тези неща от уважение към твоята скъпоценна рационалност, но не мога да постъпя така. Всеки магьосник трябва да се сблъска с това. Боя се, че тъкмо тук човек най-лесно може да изгуби самообладание.
Дон Хуан напълно сериозно ми обясни, че животът и съзнанието, бидейки единствено въпрос на енергия, са свойствени не само на биологичните организми. Той каза, че магьосниците са видели два вида съзнателни същества на земята — органични и неорганични, — а при сравнението помежду им са установили, че и едните, и другите представляват сияйни образувания, пронизани във всички възможни посоки от безброй енергийни нишки на вселената. Двата вида се различават по-между си по своята форма и степен на яркост. Неорганичните същества са продълговати, подобни на свещи, но матови, а органичните са заоблени и много по-ярки. Другата достойна за внимание разлика, която магьосниците, според дон Хуан, са видели, се изразява в това, че животът и съзнанието при органичните същества са краткотрайни, защото те са устроени така, че да бързат, а животът на неорганичните същества е несравнимо по-продължителен и съзнанието им — несравнимо по-спокойно и дълбоко.
— На магьосниците никак не им е трудно да общуват с тях — продължи дон Хуан. — Неорганичните същества притежават най-необходимия за общуване елемент — съзнанието.
— Но те наистина ли съществуват? Също като мен и теб? — попитах аз.
— Разбира се — отвърна той. — Повярвай ми, магьосниците са много интелигентни създания; те за нищо на света не биха си играли с някакви илюзии, които отгоре на всичко да вземат за действителност.
— А защо казваш, че тези същества са живи?
— Според магьосниците, да си жив означава да притежаваш съзнание. Това означава да имаш събирателна точка със сферично сияние около нея — обстоятелство, което показва, че дадено същество, било то органично или неорганично, е напълно способно да получава възприятия. Магьосниците смятат, че възприемателната способност означава наличие на живот.
— В такъв случай неорганичните същества трябва и да умират. Така ли е, дон Хуан?
— Естествено. Те се разделят със съзнанието също както и ние, само че продължителността на живота им е направо изумителна.
— А показват ли се на магьосниците?
— Много е трудно да се определи как именно стоят нещата при тях. Може да се каже, че тези същества биват примамени, или още по-точно, принудени да контактуват с нас.
Дон Хуан ме погледна втренчено.
— Ти изобщо не схващаш нищо от това, което ти говоря — заяви той с такъв тон, сякаш правеше някакво заключение.
— Почти ми е невъзможно да се отнасям рационално към тези неща — казах аз.