Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Вторачих се в тях, зяпнал от изумление; сега не бяха толкова високи, колкото в сънищата ми. Бяха се смалили наполовина. Вместо да изглеждат като силуети, изградени от матово сияние, сега те напомняха два плътни, тъмни, почти черни, заплашителни пръта.
— Стани и сграбчи едното от тях — нареди ми дон Хуан, — и не го пускай, колкото и да те раздрусва.
Аз определено не исках да правя нищо подобно, но някаква неизвестна сила ме накара да се изправя против волята си. В този миг ми беше съвършено ясно, че в края на краищата ще изпълня нареждането, макар че нямах съзнателно намерение да постъпя така.
Машинално пристъпих към двете фигури, а сърцето ми биеше до пръсване. Сграбчих съществото, което беше отдясно. Тогава усетих как ме удари ток, от силата на който едва не изпуснах тъмната фигура.
Гласът на дон Хуан долетя до мен така, сякаш крещеше от голямо разстояние. „Изпуснеш ли го, свършено е с теб“, викаше той.
Вкопчих се здраво в съществото, което се избиваше и тресеше. Движенията му не бяха като на едро животно, а като на нещо съвсем леко и пухкаво, макар и силно наелектризирано. Ние се търкаляхме по пясъка на долчинката доста дълго време. Получавах удар след удар от някакъв противен ток. Намирах го за противен, защото ми се струваше по-различен от енергията, с която се бях сблъсквал в ежедневния свят. Това електричество ме гъделичкаше и ме караше да рева и ръмжа като животно — не от болка, а от някаква странна ярост. Накрая съществото застина под мен, като някакво почти плътно образувание. Лежеше неподвижно. Попитах дон Хуан дали не е умряло, но не можах да чуя собствения си глас.
— Нищо подобно — отвърна със смях някой, който не беше дон Хуан. — Ти просто си изчерпил енергийния му заряд. Но недей да ставаш веднага. Полежи още мъничко.
Погледнах въпросително дон Хуан. Той ме наблюдаваше с голямо любопитство. Помогна ми да се изправя. Тъмната фигура остана на земята. Исках да попитам дон Хуан дали със съществото всичко е наред. Отново не можах да произнеса гласно въпроса си. И тогава направих нещо необичайно. Взех всичко това за действителност. До този момент някаква част от съзнанието ми запазваше присъщата ми рационалност, отнасяйки се към станалото като към сън, породен от внушения на дон Хуан.
Отидох до лежащата фигура и се опитах да я привдигна. Не можех да я обгърна с ръце, защото тя всъщност нямаше конкретен обем. Чувствах се объркан. Същият глас, който не принадлежеше на дон Хуан, ми каза да легна върху неорганичното същество. Изпълних това и тогава и двамата се изправихме с едно движение, сякаш съществото беше някаква залепена за мен тъмна сянка. То се отдели плавно и изчезна, като остави у мен едно извънредно приятно чувство за пълнота.
Трябваше да минат повече от двайсет и четири часа, докато се съвзема изцяло. Спях през по-голямата част от денонощието. Дон Хуан проверяваше състоянието ми от време на време, като ми задаваше все един и същ въпрос: „Енергията на неорганичното същество като огън ли беше или като вода?“
Гърлото ми сякаш беше обгорено. Не бях в състояние да отговоря, че енергийните удари, които бях почувствал, напомняха струи наелектризирана вода. Никога в живота си не съм имал допир с наелектризирана вода. Даже не съм сигурен дали е възможно да се създават такива струи или пък да се усещат по някакъв начин, но точно тази представа изникваше в съзнанието ми при всяко запитване на дон Хуан.
Той беше заспал, когато най-сетне разбрах, че съм се възстановил напълно. Понеже знаех, че въпросът му е изключително важен, събудих дон Хуан и му разказах какво съм усетил.
— Ти няма да имаш услужливи приятели сред неорганичните същества, а ще завържеш с тях връзки, които носят неприятна зависимост — заяви той. — Бъди извънредно внимателен. Водните неорганични същества по-често изпадат в крайности. Древните магьосници вярвали, че те са по-нежни, че имат по-голяма способност за подражание или че даже притежават чувства. По това се различават от огнените, които били смятани за по-сериозни, по-сдържани, но и по-високомерни.
— Какво значение има всичко това за мен, дон Хуан?
— Значението е твърде голямо, за да го обсъждаме сега. Моят съвет е да превъзмогнеш страха в сънищата и в живота си, за да запазиш цялостта си. Неорганичното същество, което ти изчерпи, а после зареди отново с твоята енергия, направо запращя от нея. То ще се върне при теб за още.