Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Себастиан, който бил много интелигентен човек и нямал желание да дава ухо на подобни глупости, наредил на индианеца да престане с палячовщините си. Старецът много се ядосал и го заплашил, че ще бъде разобличен заедно с групата си пред църковните власти, ако не изпълни молбата му.
Дон Хуан ми напомни, че това ставало в епоха, когато Църквата брутално и системно изкоренявала всякакви еретически занимания сред индианското население на Новия свят. Заканата на стареца никак не била за пренебрегване; над нагуала и групата му действително надвиснала смъртна опасност. Себастиан попитал индианеца как би могъл да му даде енергия. Човекът обяснил, че нагуалите, благодарение на своята дисциплина, придобиват особена енергия, която натрупват в телата си, и че той щял да я изтегли безболезнено от енергийния център, намиращ се в пъпната област на Себастиан. В замяна на това последният щял не само да получи възможност да продължава дейността си невредим, но и да се сдобие с дар на силата.
Мисълта, че възрастният индианец го изнудва, не се понравила на нагуала, но старецът бил непреклонен и не му оставил никакъв друг избор.
Дон Хуан ме увери, че твърденията на този човек ни най-малко не били преувеличени. Оказало се, че той бил един от онези древни магьосници, които са известни като предизвикателите на смъртта. Очевидно бил оцелял до наши дни чрез манипулиране на събирателната си точка по начини, които само той си знаел.
Дон Хуан каза, че описаната случка впоследствие положила началото на едно споразумение, обвързващо всичките шестима нагуали, които на свой ред дошли след Себастиан. Предизвикателят на смъртта удържал на думата си; като отплата за взетата от тях енергия той дал на всекиго съответен дар на силата. Себастиан се видял принуден да приеме такъв дар, макар и с неохота, понеже бил притиснат до стената и нямал друг избор. Затова пък всички други нагуали след него приели даровете си с радост и гордост.
Дон Хуан завърши разказа си с думите, че с времето предизвикателят на смъртта станал известен като наемателят. И в течение на повече от два века нагуалите от линията на дон Хуан спазвали тази двустранна спогодба, създавайки симбиозна връзка, която променила техния курс и крайната им цел.
Той не пожела да ми даде по-нататъшно обяснение на тази история и аз останах с едно странно усещане за достоверност, което ме обезпокои повече, отколкото бих могъл да предположа.
— Как е успял да живее толкова дълго? — попитах аз.
— Никой не знае — отвърна дон Хуан. — Поколения наред научаваме за него единствено онова, което сам реши да ни каже. Предизвикателят на смъртта е онзи, когото разпитах за древните магьосници, и от него разбрах, че те са били в апогей допреди три хиляди години.
— А откъде знаеш, че ти е казал истината? — попитах аз. Дон Хуан поклати глава смаяно, ако не и направо възмутено.
— Когато човек е изправен пред онази невъобразима неизвестност ей-там — рече той, посочвайки всичко наоколо, — той не си губи времето с дребни лъжи. Дребните лъжи са само за хората, които никога не са се срещали с онова, което ги очаква ей-там.
— Какво ни очаква ей-там, дон Хуан?
С отговора си — привидно безобидна фраза — той ме уплаши повече, отколкото ако ми беше описал най-голямата страхотия.
— Нещо абсолютно обективно — отвърна той.
После навярно забеляза, че това ми дойде много. Тогава ме вкара в друго ниво на съзнание, за да преодолея уплахата си.
Няколко месеца по-късно в упражненията ми по сънуване настъпи странен обрат. Започнах да получавам насън отговори на въпроси, които възнамерявах да задам на дон Хуан. Най-впечатляващото в цялата работа беше фактът, че това скоро взе да ми се случва и в будно състояние. И ето че един ден, докато седях на бюрото си, получих отговор на непроизнесен въпрос относно реалността на неорганичните същества. В сънищата си толкова пъти бях виждал такива същества, че вече мислех за тях като за нещо реално. Напомних си, че в Сонорската пустиня, в състояние на повишено съзнание, даже бях докоснал едно от тях. Освен това сънищата ми редовно търпяха отклонения и преминаваха в панорама на светове, които едва ли биха могли да бъдат плод на моя ум. Исках да отправя към дон Хуан най-точното си попадение в областта на кратките запитвания, затова формулирах в съзнанието си следния въпрос: ако приемем, че неорганичните същества са толкова реални, колкото и хората, то тогава къде в цялата физическа необятност на вселената се намира мястото, което обитават?
След като формулирах въпроса си наум, чух странен смях, също като в деня на моята схватка с неорганичното същество. После един мъжки глас ми отговори: „Това място съществува в една определена позиция на събирателната точка“, каза той. „Точно както и твоят свят съществува в нейната обичайна позиция.“