Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— А за какво въобще съм им притрябвал аз на тях, или пък те — на мен, дявол да го вземе?
— Сънувачите, независимо дали им харесва или не, гледат да се сближат с други същества в сънуването си. Това може да те шокира, но сънувачите машинално търсят групи от създания, в този случай — звена от неорганични същества. Те са просто ненаситни в търсенето си.
— Това ми изглежда много странно, дон Хуан. Защо е нужно да го правят?
— Неорганичните същества са нещо ново за нас. А за тях е нещо ново, когато някой от нашия вид прекоси границите на царството им. Трябва да запомниш отсега нататък, че неорганичните същества с изключителното си съзнание оказват огромно влияние над сънувачите и могат с лекота да ги пренасят в неописуеми светове. Древните магьосници са ги използвали и названието „съюзници“ е измислено именно от тях. Техните съюзници са ги научили как да придвижват събирателната си точка извън очертанията на сияйното яйце, навътре в отвъдчовешката вселена. Така че, когато пренасят някой магьосник, те всъщност го пренасят в светове, надхвърлящи човешкия енергиен обхват.
При тези думи ме заглождиха странни опасения, които дон Хуан бързо отгатна.
— Ти си оставаш религиозен човек докрай. — Той се разсмя. — Сега навярно ти се струва, че самият дявол те гони по петите. Мисли за сънуването по друг начин — като за способност да възприемеш много повече неща, отколкото смятаме, че е възможно.
След тази среща, докато бях в будно състояние, се тревожех, че наистина може да съществуват съзнателни неорганични същества. Когато сънувах обаче, тези безпокойства не ми влияеха кой знае колко. Пристъпите на физическо усещане за страх продължаваха, но след тях винаги се възцаряваше едно особено спокойствие — спокойствие, което ме изпълваше изцяло и аз започвах да се държа така, сякаш не се боях от нищо.
По онова време всеки нов етап в сънуването ми настъпваше внезапно, без предупреждение. Появата на неорганични същества в сънищата ми също не направи изключение. Това се случи, докато сънувах един цирк от моето детство. Обстановката наоколо беше като в някакъв град в планините на Аризона. Загледах се в хората край мен с постоянната си смътна надежда да видя отново онези хора, които бях видял още при първото ми влизане във второто внимание с помощта на дон Хуан.
Докато ги гледах, стомахът ми се сви от силен нервен пристъп; почувствах го почти като юмручен удар. Това ме разсея и хората, циркът и планинският град в Аризона изчезнаха от погледа ми. На тяхно място се появиха две странни фигури. Те бяха тънки, на ширина около трийсет сантиметра, но затова пък дължината им навярно достигаше два метра. Издигаха се над мен като два огромни дъждовни червея.
Знаех, че това е сън, но си давах сметка, че в този момент виждам. Дон Хуан ми беше говорил за виждането, докато се намирах на нормалното си ниво на съзнание, а също и във второто внимание. И макар че дотогава не бях съумял да го преживея лично, мислех, че съм разбрал идеята за директното възприемане на енергията. В този сън, докато гледах двете странни привидения, осъзнах, че виждам енергийната същност на нещо наистина невероятно.
Стоях напълно спокойно, изобщо не помръдвах. Бях впечатлен най-вече от факта, че образите не се разсеяха, нито пък преминаха в нещо друго. Това бяха компактни същества, чиято подобна на свещ форма си оставаше непроменена. Някаква част от тях караше някаква част от мен да задържи тази гледка. Знаех, че е така, защото нещо ми подсказваше, че ако аз не помръдвам, те също няма да се раздвижат.
Всичко свърши изведнъж в мига, в който се събудих уплашен. Веднага ме изпълниха какви ли не опасения. Обзе ме дълбока угнетеност. Това не беше психическо безпокойство, а по-скоро физическо терзание, някаква тъга, лишена от видима причина.
Оттогава двете странни фигури започнаха да се явяват при всяко мое сънуване. Постепенно стана така, като че ли аз сънувах единствено, за да се срещна с тях. Те никога не правеха опити да се приближат или да общуват с мен по какъвто и да е начин. Просто стояха неподвижно пред мен, докато траеше сънят. А аз от своя страна не само не се постарах да променя сънищата си, но даже забравих първоначалната цел на упражненията си.
Когато най-сетне разказах на дон Хуан за това, вече бяха изминали цели месеци, през които бях наблюдавал само двете фигури.