Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Защо не ми попречи да постъпя така, дон Хуан?
— Ти ме изпревари. Освен това изобщо не ме чу, когато ти виках да го оставиш да лежи на земята.
— Трябваше да ме осведомиш предварително, както винаги си правил, за всички съществуващи възможности.
— Но аз не бях запознат с всичките възможности. По отношение на неорганичните същества съм почти начинаещ. Отхвърлих тази част от магьосническото знание, защото е прекалено обременителна и непредвидима. Не искам да съм оставен на произвола на което и да е създание, било то органично или не.
Така завърши нашият разговор. Трябваше да съм разтревожен от подчертано отрицателната реакция на дон Хуан, но не бях. Изпитвах някаква увереност, че каквото и да съм извършил, е било правилно.
Продължих упражненията си по сънуване без никаква намеса от страна на неорганичните същества.
4. ФИКСИРАНЕТО НА СЪБИРАТЕЛНАТА ТОЧКА
Тъй като се бяхме споразумели с дон Хуан да обсъждаме сънуването само тогава, когато той сметнеше за необходимо, аз рядко го разпитвах на тази тема и гледах никога да не прекалявам с въпросите си. Ето защо бях готов да го слушам жадно всеки път, щом сам пожелаеше да заговори за това. Той неизменно вмъкваше забележките и обясненията си за сънуването между други елементи от своето учение и винаги ми ги поднасяше внезапно, без предисловие. При едно мое посещение си говорехме за съвсем други неща, когато той без всякаква връзка каза, че благодарение на контактите си с неорганични същества по време на сънуване, древните магьосници станали изключително вещи в манипулирането на събирателната точка — една твърде обширна и зловеща тема.
Веднага се възползвах от предоставения случай и попитах дон Хуан приблизително по кое време са живели древните магьосници. По-рано неколкократно му бях задавал същия въпрос, без да получа удовлетворителен отговор. Този път обаче смятах, че щом сам е заговорил за това, навярно няма да откаже да задоволи любопитството ми.
— Извънредно мъчителна тема — заяви той. Начинът, по който го каза, ме накара да си помисля, че пак ще пренебрегне въпроса ми. Останах доста изненадан, когато той продължи:
— Тя отново ще подложи твоята рационалност на изпитание, също като темата за неорганичните същества. Впрочем, какво е мнението ти за тях сега?
— Вече не си съставям никакви мнения — отвърнах аз. — Не мога да си позволя да мисля каквото и да е.
Отговорът ми го развесели. Той се разсмя и ми разказа за собствените си страхове и за отвращението си от неорганичните същества.
— Никога не съм имал слабост към тях — рече той. — Разбира се, това се дължеше най-вече на страха, който всяваха у мен. Не успях да го преодолея навреме и нещата си останаха така.
— Страхуваш ли се от тях и сега, дон Хуан?
— Не, по-скоро изпитвам неприязън. Не искам да имам нищо общо с тези същества.
— Има ли някаква специална причина за твоята неприязън?
— Най-добрата възможна причина: ние сме напълно противоположни. Те обичат робството, а аз — свободата. Те обичат да купуват, а аз нищо не продавам.
Усетих необяснимо вълнение и рязко заявих, че тази тема е прекалено невероятна за мен, така че изобщо не мога да се отнасям сериозно към нея.
Дон Хуан ме погледна с усмивка и каза: — Най-подходящото отношение към неорганичните същества е това, което ти си възприел: да отричаш съществуването им, но и да ги посещаваш най-редовно, като си повтаряш, че сънуваш, а в сънуването всичко е възможно. По този начин човек не се обвързва.
Почувствах се странно виновен, макар че нямах представа на какво се дължи това. Бях принуден да попитам:
— За какво намекваш, дон Хуан?
— За твоите посещения при неорганичните същества — отвърна той сухо.
— Шегуваш ли се? За какви посещения говориш?
— Не исках да обсъждам това, но според мен вече е време да ти кажа, че натрапчивият глас, който все ти натякваше да съсредоточаваш сънното си внимание върху елементите на сънищата си, беше глас на неорганично същество.
Помислих си, че дон Хуан минаваше границите на всяка логика. Това така ме раздразни, че чак му се развиках. Той се разсмя и поиска да му разправя за моите отклонения при сънуването. Тази молба ме изненада. Не бях споменавал на никого, че имах много случаи, при които, издърпан от даден елемент, изхвръквах от някой сън, но вместо аз да го сменя с друг, както би трябвало да бъде, цялостното настроение на съня се променяше и се озовавах в някакво непознато за мен измерение. Там се реех, направляван от невидим водач, който ме караше да се въртя до безкрай. Винаги се събуждах от този вид сънища, като все още се въртях, и продължавах да се мятам и преобръщам дълго време, преди да се разбудя напълно.