Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— И какъв е крайният извод, дон Хуан?
— Изводът е, че щом преминеш през втората врата, трябва да възнамериш още по-голям и по-трезв контрол над сънното си внимание — единственият предпазен клапан на сънувачите.
— За какъв клапан говориш?
— Ти и сам ще откриеш, че истинската цел на сънуването е усъвършенстването на енергийното тяло. Едно съвършено енергийно тяло, наред с някои други неща, разбира се, владее сънното внимание до такава степен, че може да го възпира винаги, когато е необходимо. Това е предпазният клапан, с който сънувачите разполагат. Колкото и да са склонни да тънат в самозабрава, в определен момент сънното им внимание ги принуждава да изплуват от това състояние.
Трябваше да започна пак от самото начало, само дето задачата ми беше различна. Този път преследваната цел изглеждаше още по-неуловима, а трудностите около нея — по-големи. Най-напред, съвсем като при първата задача, не можех да измисля какво точно да предприема. Имах мрачното подозрение, че дотогавашната ми практика няма да ми помогне осбено в дадения случай. След безброй неуспехи се отказах от опитите си и реших просто да продължа упражненията, свързани с фиксирането на сънното внимание върху елементите на сънищата ми. Фактът, че приемах своите недостатъци, се оказа сякаш стимулиращ, защото станах още по-опитен в задържането на гледката на отделните елементи.
Така измина цяла година без никаква промяна. Ала един ден нещо стана. Докато гледах насън един прозорец, мъчейки се да разбера дали бих могъл да зърна част от пейзажа навън, някаква вихрена сила, която почувствах като бучене в ушите си, ме издърпа от стаята през прозореца. Непосредствено преди това дръпване сънното ми внимание бе привлечено от странно съоръжение, което се намираше навън, на известно разстояние от мен. Заприлича ми на трактор. В следващия миг вече стоях до него и го разглеждах.
Напълно съзнавах, че сънувам. Озърнах се наоколо, като се опитвах да открия от кой прозорец съм гледал преди малко. Пейзажът напомняше за провинциална ферма. Не се виждаха никакви постройки. Канех се да поумувам над този факт. Цялото ми внимание обаче бе завладяно от множеството селскостопански машини, които се търкаляха навсякъде край мен, като че ли бяха захвърлени. Разгледах какви ли не косачки, трактори, жътварски машини, брани, вършачки. Бяха толкова много, че чак забравих първоначалния си сън. Тогава ми се прииска да се ориентирам по самата гледка. В далечината имаше нещо, което приличаше на рекламно табло с няколко телефонни стълба около него.
Щом съсредоточих вниманието си върху това табло, мигновено се озовах до него. Стоманената му конструкция ме стресна. Тя излъчваше заплаха. На таблото имаше снимка на някаква сграда. Прочетох текста към нея: беше реклама на мотел. Изпитах странна увереност, че се намирам в щата Орегон или в северната част на щата Каролина.
Огледах се за други характерни черти на околността. Видях планини на голямо разстояние от мен, както и някакви заоблени зелени хълмове, които бяха по-наблизо. Те бяха обрасли с, както ми се стори, калифорнийски дъбове. Исках да бъда придърпан от зелените хълмове, но всъщност ме притеглиха далечните планински вериги. Бях убеден, че това е Сиера Невада.
Цялата ми енергия на сънуване ме напусна в тези планини. Но преди да стане това, аз бях придърпван от всеки възможен елемент. Сънят ми вече не беше сън. Като се вземат предвид възприятията, които получавах, действително се намирах в Сиера Невада, носейки се стремглаво към какви ли не дефилета, скали, пещери и дървета. Преминавах от стръмни склонове към планински върхове, докато силите ми съвсем се изчерпаха и вече не бях в състояние да съсредоточа сънното си внимание върху каквото и да било. Почувствах, че губя контрол. Накрая пейзажьт изчезна и настъпи мрак.
— Достигнал си втората врата на сънуването — рече дон Хуан, когато му разказах този сън. — Следващото, което трябва да направиш, е да преминеш през нея. Това е нещо много сериозно; изисква голяма дисциплина.
Не бях напълно сигурен, че съм изпълнил поставената ми задача, защото в действителност не се бях събудил в друг сън. Попитах дон Хуан каква е причината за това несъответствие.
— Грешката беше моя — отвърна той. — Казах ти, че човек трябва да се събуди от един сън в друг, но в същност имах предвид — да смени няколко сънища, ясно и системно, както ти си направил. При първата врата загуби много време, като само търсеше ръцете си. Този път си пристъпил направо към разрешаване на въпроса, без да се мъчиш да изпълняваш даденото поръчение — да се събудиш в друг сън.