Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Пета глава
Окото на Нуки се издигаше бавно в източната част на небосвода, докато шлепът се клатушкаше надолу по течението на Керин в посока към Аксками. Големите гребни колела разпенваха водата, задвижвани от проскърцващия, тракащ механизъм, скрит в тумбестия трюм на плавателния съд. Двата комина бълваха гъст черен дим, стелещ се на задушливи мазни кълба. До неотдавна гребните колела се въртяха от хора — мургави и мускулести мъже, които напрягаха мишци под палубата, когато шлепът се движеше срещу течението или просто то не беше достатъчно силно, за да го носи. Тяхното време обаче бе отминало — почти всички плавателни съдове, които кръстосваха трите реки, минаващи през престолния град, бяха заменили човешките мускули с бутала, зъбчатки и трансмисии.
Кайку ту Макаима стоеше на предната палуба с развята от утринния бриз коса и гледаше с натежало сърце земите, покрай които минаваха. Вече не бе облечена в одеждите на Аления орден — дрехите й бяха семпли, здрави и удобни за пътуване, а по лицето й не се забелязваше и следа от характерния за Сестрите грим. Изминалите години изобщо не се бяха отразили на кожата й — единствено очите й се бяха променили. Те сякаш бяха позагубили от блясъка си и понякога изглеждаха тъжни и безрадостни. Такива бяха и в момента.
Светът бе изгубил цвета си. Равнините, които се простираха чак до хоризонта от двете страни на реката, не бяха онези жълто-зелени, окъпани от златистите слънчеви лъчи поля, които си спомняше. Дори на бледата утринна светлина Кайку виждаше, че те бяха лишени от нещо, от някакъв неопределен елемент, който отговаряше за живота и цъфтежа. Редките дървета, които нарушаваха еднообразието на печалния пейзаж, изглеждаха изолирани сред тегнещата пустош. Дори водите на реката бяха съвсем различни в сравнение с онова, което си спомняше — някога толкова наситено синя, че изглеждаше почти лилава, сега Керин имаше противен сивкав оттенък. Някога около шлепа щяха да кръжат множество птички, които да кацат по мачтите с надеждата, че е риболовен кораб, ала сега младата жена не виждаше дори едно пернато създание.
„Ето как започва“, помисли си тя. „Бавната смърт на нашата родина. А ние не можем да сторим нищо, за да предотвратим гибелта й.“
Кайку погледна на запад — нагоре по течението на реката — и забеляза някакво тъмно петно на хоризонта. В следващия миг осъзна какво беше това и сърцето й изтръпна. Беше слушала разказите на шпионите и бегълците, които бяха успели да избягат от завзетите от Чаросплетниците територии и да стигнат успешно до Префектурите, ала нищо не бе в състояние да я подготви за онова, в което се бе превърнал Аксками.
Величественият някога престолен град сега представляваше сива крепост, над която бе надвиснала злокобна мантия от черeн пушек. От високите стени стърчаха оръдия и други военни съоръжения, каквито Кайку не беше виждала никога преди. Пред югоизточната порта се издигаше голяма метална стражева кула, надвиснала над пътя и реката. Градът бе загрозен допълнително от множеството скелета и недовършени строежи, осеяли стените. Младата жена си спомни вълнението си, когато зърна за първи път Аксками — още като дете — и колко впечатлена беше от люлката на цивилизацията, мисълта, изкуството и политиката. Бе повече от отвратена да види в какво се бе преобразил красивият престолен град — в зловеща крепост, потънала в отровен облак от черни изпарения, който се издигаше бавно нагоре, за да оскверни и небето.
Жилищата на речните номади, чиито наколни хижи и разнебитени пристани навремето се издигаха по бреговете на Керин, пустееха. Обитателите им си бяха заминали. Вече нямаше да се тълпят покрай брега и да наблюдават преминаващите кораби с присвити очи, а жените им нямаше да седят пред къщурките, заети да щавят кожи, да нанизват мъниста или да плетат. Покривите на колибите им се бяха продънили, рухнали под неумолимото бреме на немарата и разрухата, а подпорните греди на кейовете им бяха изкривени и прогнили. Тракането и скърцането на двигателния механизъм на шлепа утихнаха, когато той заплава покрай запустелите постройки и порутените съоръжения.
— Какво се е случило с това място? — попита Фаека, която се бе присъединила към нея, докато Кайку бе потънала в унеса си.
Кайку изгледа спътничката си, но не каза нищо. Винаги й беше странно да вижда Фаека лишена от атрибутите на Ордена. Навярно защото беше свикнала да я вижда по-често с грим, отколкото без, но Кайку смяташе, че с боядисано лице изглежда по-добре. Без грим Сестрата изглеждаше прекалено слаба и губеше от загадъчността и силата на характера си. От друга страна, всичко, което губеше, тя компенсираше с естествения си стил — Фаека бе израсла в Речния район на Аксками и излъчваше тъй ярка претрупаност и екстравагантност, че Кайку тайничко й завиждаше. Косата й изглеждаше като шедьовър на фризьорското изкуство — тъмночервените й кичури бяха украсени с най-различни шноли и фиби и представляваха фантастично съчетание от тежки плитки, разкошни букли и палави къдрици. Дрехите й бяха направо ексцентрични в сравнение с тези на Кайку и въпреки че Фаека бе посмекчила малко яркостта на тоновете, за да не привлича излишно внимание в града, пак бе успяла да прекрачи тънката граница между елегантността и кича, която характеризираше стила на Речния район.