Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Желаеше го. Желаеше да каже „да“.
Той сграбчи полата й, повдигайки я с едно-единствено движение.
Въздухът погали голите й крака. Тя плъзна прасеца си по неговия.
Той се засмя тихо и дъхът му навлезе в устата й.
За един момент я завладя безкраен смут. Той й се присмиваше. Това й се стори непоносимо.
И после той отново я целуна, устните и езикът му бяха майстори на съблазняването. Ръцете му се плъзнаха надолу, разголиха дупето й, за да го повдигнат и нагодят така, че да посреща тласъците му. Дългото, твърдо доказателство за желанието му се притисна в корема й… доста настойчиво. Това беше ласкателно. Това беше изкусително. Това сбъдваше всичките й мечти — как хълбоците му ще се раздвижат пред дверите на тялото й, обещавайки удовлетворение. Тя се гмурна в страстната вълна.
Той вдигна глава и я погледна в очите. Пръстите му докоснаха бедрата й и тя разбра, разбра че той е изцяло погълнат от момента, от нея.
Точно тогава нечия силна ръка блъсна вратата, която се отвори широко.
7
Мадлин подскочи.
Гейбриъл пусна полата й и изпсува.
Камериерът Макалистър стоеше на вратата и се мръщеше.
Гейбриъл му се намръщи в отговор и отказа да свали ръце от Мадлин, отказа да изпитва угризения за най-естественото нещо на света: да я люби.
Мадлин заговори, висока и горда, истинска херцогиня.
— Добър ден, Макалистър. Надявам се, че си добре със здравето.
— Добре съм, благодаря, ваша светлост. — Устата на Макалистър се движеше, сякаш той едва преглъщаше думите, а лицето му, което открай време приличаше на съсухрена ябълка, се набръчка още повече.
Гейбриъл се засмя мрачно. Нисък, кривокрак и шотландец до мозъка на костите си, Макалистър беше настроен срещу Мадлин от първия момент, в който я видя. Той веднага бе предрекъл катастрофа.
Оказа се прав и вечно го натякваше на господаря си.
Гейбриъл се втренчи в Макалистър, предизвиквайки го да направи коментар.
Но преди Макалистър да е отворил уста, Мадлин се отскубна от прегръдката му. За момент Гейбриъл отказа да я пусне, но носле неохотно разпери ръце.
Дългокрака и грациозна, тя се запъти към вратата. Макалистър — този проклет дърт страхливец — я пусна да мине. Разбира се, Мадлин беше по-висока от камериера, и това обясняваше поне част от хрисимостта му.
Но преди тя да излезе в коридора, Гейбриъл я извика:
— Един въпрос, ваша светлост!
Мадлин се поколеба. Не искаше да се изправя лице в лице с него и Гейбриъл го знаеше. Все пак тя погледна през рамо, без да осъзнава, че кокетира.
— Какво?
— Ръмбилоу знае ли коя си?
— Не. — Тя примигна.
— Никога преди ли не си го виждала? Сигурна ли си?
— Никога преди не съм го виждала.
Гейбриъл кимна.
— Върви тогава.
Реверансът й беше толкова очевидно подигравателен, че той наклони глава и тръгна към нея като атакуващ бик. Тя мъдро реши да се затича по коридора.
Той я изпрати с поглед и се помъчи да намери удовлетворение в бягството й. Макар да знаеше, че няма да получи никакво удовлетворение, преди да я има в леглото си. Мадлин не го беше разбрала, но откакто бе стъпила на английска почва, времето й като независима жена беше приключило. Гейбриъл не се дивеше на добрия случай, който ги беше събрал тук, в същото време на същото място. Знаеше, че тя сигурно ще дойде на играта при Ръмбилоу — и както винаги извади късмет.
Макалистър изгледа недоволно Гейбриъл.
— Трябваше да ме предупредиш, че пак си хукнал подир тая фуста.
Гейбриъл не беше надлежно подготвен за прилива на желание, който го беше зашеметил, щом я видя. За такова нещо нямаше достатъчно добра подготовка.
— И какво щеше да направиш?
Макалистър бутна Гейбриъл в стаята и затръшна вратата, но не силно.
— Щях да те пратя да поработиш в Бедлам, където хората не са толкова луди.
— Ти мразиш целия женски род — отбеляза Гейбриъл. — Не е имало случай да харесаш някоя от дамичките ми, а ако ти се налага да търпиш някоя жена, искаш тя да е покорна и мълчалива.
— Какво нередно има в това?
— Нищо, освен че Господ ги е устроил другояче.
— Устроил ги е, ама не и твоята херцогиня.
— Не. Не и моята херцогиня.
Макалистър беше надал вой до възбога, когато научи за измяната на Мадлин и не спря да изтъква това като доказателство, че жените не са стока. Гейбриъл не бе съгласен, но тогава си имаше нещо друго наум. Франция беше обявила война на Англия и Гейбриъл участваше в организацията на отбрана. Докато отсъстваше от дома, Джери беше попаднал в клопката на един негодник, и за да измие срама от челото си, бе постъпил във флота.