Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Той я придърпа здраво към себе си. Топлината му я сгря като италианското слънце. Мускулестите му гърди се притискаха към гърба й. Силата на желанието му се притискаше към дупето й. Сърцето й го искаше отвъд всякакъв здрав разум и дисциплина.
— Мади.
Беше мечтала как задъханият му глас ще шепне страстни слова в ухото й. За един миг тя затвори очи и си представи, че времето няма значение, че тя е единствената му любов.
— Мади, отвори очи — каза й той.
Тя изпълни нареждането му и видя, че той я гледа като лаком котарак. Без да я пуска, той плъзна длани по ръцете й. Повдигна ги, нагласи ги… и тя обхвана собствените си гърди.
Шокирана, Мадлин опита да се изплъзне от хватката му.
— Не! Чакай. Виж. — Проклетият му съблазнителен глас отново влезе в действие, дъхът му галеше ухото й.
И тя застина. Погледът й се закова на място, всичките й сетива застанаха нащрек.
Той започна деликатно да я насочва. Тя потърка зърната си с връхчетата на пръстите. Дланите й погалиха долната заобленост. Когато той разпери ръцете й и ги притисна към пламналата й плът, тя изстена. Веднъж. Задъхано и кратко.
Доказателството беше налице. Тя нямаше как да отрече онзи стон. Той печелеше. Можеше да й се присмее, стига да искаше.
Вместо това Гейбриъл впери поглед в гърдите й и свали ръцете й. Собствените му ръце се заеха да й доставят удоволствие. Дланите му обхванаха гърдите й и той изпита чисто мъжка наслада от заоблените им форми, от тежестта им… от пробуденото й желание. Той щипна леко зърната между палеца и показалеца си и това я накара да се притисне към него — за да избяга от копнежа, или за да го угаси. Подлудена от желание, тя се заизвива в ръцете му, но той я държеше здраво и започна да целува ухото й, милвайки го с език, а после го подразни със зъби.
Мадлин склони глава на рамото му. С всеки дъх тя издишаше собствената си възбуда и поемаше дивата му страст.
Той раздвижи хълбоци — бавна, чувствена подкана.
— Помниш ли колко хубаво ни беше онзи път? Ти беше девица, Мади, а аз те доведох до тръпките на екстаза. Сега тялото ти се разтваря за мен. Помисли… помисли докъде мога да те отведа тази вечер.
— Не. — Слава богу, че беше запазила някакво подобие на разум. — Не.
Гейбриъл я обърна към себе си, без да я изпуска.
— Не ли? — Той се усмихна като хищник, готов да я разкъса. — Колко дълго мислиш, че ще ми устоиш, ако те нацелувам?
— Не.
— Ето така?
Той плъзна устни по нейните и възпламени спомена за откраднатите мигове в огряната от слънцето градина, за среднощните срещи извън претъпканите бални зали. Докато странстваше из Европа, тя беше целувала други мъже: италианци, испанци и дори един дезертирал френски войник. Мислеше, че другите със сигурност ще изтрият от съзнанието й спомена за Гейбриъл. Но не. Никой от тях не се целуваше като него, никой не се потапяше по такъв начин в акта. Никой от другите не се постара да изучи контура на устата й, не й шепна любовни думи с неугасима жар, не разтвори нежно устните й…
— Стига си мислила за тях — измърмори Гейбриъл. — Сега ще ти покажа за какво да мислиш.
Той подпря главата й с лакът, наведе я назад и безмилостно я завладя с коравите си устни. Дъхът му се плъзна по гърлото й, изпълни дробовете й с неговия въздух, с неговия живот.
Тя лакомо го вкуси и приветства завръщането на страстта, която бе оставила след себе си пожар, ярък като опашката на комета. Тази чувствена атака й напомни първия път, когато се любиха, той внимаваше да не я нарани, но не допускаше съпротива. Вместо това езикът му я принуди да си спомни първичните ритми, които ги бяха уловили в клопката си.
И които сега отново ги впримчиха. Той мушкаше език в устата й като че ли под съпровод на барабан. Когато тя се опита да прояви пасивност, той я атакува още по-усърдно, не я остави на мира, накара я да се присъедини към него в разтърсващия танц на зъби, устни и езици.
Той черпеше удоволствие от нея, но не оставаше назад в даването на удоволствие, а прословутото й трезвомислие, с което толкова се гордееше допреди малко, изчезна под напора на страстното желание. Ръцете й обвиха врата му, раменете му. Тя го дръпна към себе си, сърцето й биеше бясно до неговото. Притисна гърди в неговите, мъчейки се да облекчи болката в зърната си. Искаше да се отрие в тялото му като котка, да го бележи като свой. С ума си знаеше, че той не й принадлежи, но душата й твърдеше, че това е нейният избраник.